Неукротимо сърце
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неукротимо сърце». Краткое содержание книги:
Джудит поклати глава като замаяна. Май беше забравила как се говори. Знаеше само, че копнее да усети ръцете му върху тялото си, а брутални или нежни, това нямаше значение.
Маркъс простена задавено и се предаде. Притисна я до себе си и устата му завладя нейната със сила, която приличаше на наказание. Джудит реагира на атаката, без да се колебае, устните й се отвориха с готовност, когато езикът му се плъзна в устата й. Ръцете й сами се вдигнаха, за да го помилват, пръстите й се заровиха в гъстата черна коса. Дълбоко в тялото й пламна искра на пулсираща възбуда и желание, която се разпространи на вълни по вените й. Никога досега не беше изпитвала такива чувства и се отдаде изцяло на горещите, сладостни усещания, притисна се до него, за да го почувства с цялото си тяло, докато ръцете му жадно се плъзгаха по извивките й.
Маркъс бавно отдели устата си от устните й, но само за да я притегли в скута си.
— Искам да усетя повече от теб — промълви дрезгаво той и отново завладя устата й. Джудит облегна глава на рамото му и устата й под неговата стана по-лесно достъпна и по-чувствителна към сладостното проникване на езика му. Ръцете му намериха гърдите й, започнаха да милват твърдата закръгленост под жакета и тя усети как се отвори за него. Раздвижи се в скута му, бедрата й се разтвориха, без да съзнава какво прави, и парещата горещина в утробата й погълна действителността и разума.
— Господи, колко страст има в теб, малка невестулке! — Маркъс вдигна глава и погледна дълбоко в смутените и въпреки това жадно святкащи златни очи.
— Сигурно заради шампанското — прошепна Джудит. Протегна ръце към него и притегли главата му към гърдите си.
Маркъс се отдръпна назад и в очите му блесна смях. Смях звънна и в гласа му и пламъкът на страстта угасна за миг.
— Добре ли чух? Наистина ли смяташ, че страстната ти реакция се дължи само на изпитото шампанско?
— Сигурна съм, че и то е допринесло — отговори тя и се усмихна предизвикателно. Но не беше в състояние да скрие страстния огън в очите си, нито чувствената усмивка.
— Ще те убия — произнесе нежно той. — Заслужаваш най-строго наказание, че ме прекъсна. — Ръцете му отново помилваха гърдите й, сръчните пръсти отвориха копчетата на жакета. Джудит се разтрепери — моментът на лекомислен смях бързо отмина. Дребните копченца на батистената й блуза се поддадоха на натиска и само след миг ръцете му бяха върху кожата й — топли, корави, търсещи. Тя вдигна ръка да помилва бузата му и тялото й се устреми към ръката му под напора на всемогъщото желание.
— Никога не съм изпитвала нещо подобно — произнесе задъхано тя.
— Това прозвуча много по-добре — промърмори той. — Не искам да чувам повече глупости за възбуждащото действие на шампанското, ясно ли е! — Усмихна й се с мъжко задоволство и задържа погледа й, когато сложи ръка на коляното й и бавно вдигна полата. Топлият бриз на лятната нощ помилва разголените й бедра. Дланите му обхванаха коленете й и продължиха нагоре, над ръба на копринените чорапи към копринено меката кожа от вътрешната страна на бедрата.
— Ако знаеш колко пъти съм си представял, че го правя — прошепна той, все още усмихнат, взрян в лицето й, докато пръстите му неотстъпно се плъзгаха нагоре. — Докато ме дразнеше до полуда с острия си език, аз си представях тялото ти и имах мъчителни видения. Непрекъснато се питах как ще реагира тялото ти на моето.
Джудит не отговори, само езикът й навлажни пресъхналите устни. Очите й се присвиха, когато я връхлетя нова вълна на желание. Бързото спускане и вдигане на гърдите й беше единственият признак за нарастващата й възбуда.
Внезапно интимният им малък свят бе разрушен от хор нестройни гласове, последван от шум на тропащи крака и пронизителен сигнал с рог. Стреснатият кон направи скок и се удари в живия плет. Джудит излетя от скута на Маркъс и изплака от изненада и възмущение. Маркизът изруга и посегна към юздите, които беше захвърлил, за да изтегли изплашения кон от живия плет.
— Гръм и мълния! — изруга Джудит, когато се покатери отново на капрата.
— Какво пленително красноречие — отбеляза Маркъс и хвърли поглед през рамо. — Доколкото виждам, някакъв полк е на път към бойното поле.
— Как можаха да минат точно оттук — изфуча Джудит, оправяйки полите си.
Маркъс я изгледа развеселено отстрани. За съжаление трябваше да спрат насред път.
— Би ли ми отговорила на един въпрос? — попита той с добре изиграно безгрижие. — Защо тази сутрин отхвърли предложението ми като непочтено, а сега приемаш с готовност да се любим в открито поле като млекарка и ратай в нощта на майския празник?