Гореща линия Офиучи [The Ophiuchi Hotline - bg]

— Предполагам, не бих вършил всичко това, ако не ми се налагаше! — Усмихна й се. — Просто съм сбъркал епохата, в която съм се родил. Вече няма никакви приключения! Настоящият полет е най-опасното преживяване, което бих могъл да намеря, и то — само защото е извън закона. Предполагам, че вече си си задала въпроса как успяваме да измамим властите? — Ифис й обясни системата на Туийд. — Незаконно е както да извършваме кръгова орбита около Юпитер, така и да кацаме на някоя от неговите луни. Заобикаляме забраната като се основаваме на позволението да използуваме привличането на небесните тела, за да променим направлението на орбитата си. Пътническите кораби не оползотворяват тази възможност, защото хората са наплашени и се страхуват да се доближат до юпитерианската космическа шир. Но много пилоти на товарни кораби, особено тия, дето пътуват с един член на екипажа, практикуват подобна маневра, с цел да спестят време и гориво.

Трикът се състои в това, че Туийд притежава два еднакви космолета. С единия се е сдобил на планетата Плутон, като там е обявен за безследно изчезнал. След това съвсем открито е закупил друг, идентичен. В момента и двата летателни апарата носят едни и същи регистрационни номера. И което е най-важното — управлява ги един и същи капитан! Ти, Лило, пътуваш до Юпитер със „Земен дом II“, командуван от истинския Ифис II. В същото време летят и „Земен дом I“ и Ифис I, мой клонинг, с когото не съм се срещал и надявам се, никога да не се видя!

По начало компютрите на контролно-пропускателните пунктове на космодрумите се интересуват само от корабите, които кацат. Например, аз отлитам за Титан и декларирам само един пасажер — Вафа. Отивам до Юпитер и междувременно моят клонинг заедно с друг Вафа тръгват от Посейдон и отиват на Титан. Ако някой пък забележи отсъствието ми тук, на луните на юпитерианска орбита, би си премълчал, защото би помислил, че това би било дело на Нашествениците…

Лило изтръпна при споменаването на невидимия враг. Кръжаха над Юпитер вече двадесетина часа. Страхуваше се! Не бе преживяване, което искаше да се спомня.

Погледна през илюминатора.

— Не е ли време да се приземим? — Повърхността се намираше обезпокояващо близко, хоризонтът бе изчезнал от погледа й.

Някаква сянка се размърда под тях. Различи фигура на човек. Толкова бяха доближили!