Цивилна кампания

— Няма съмнение — кава мама, — че всяко галактическо образование, било то медицинско или техническо, ще ти послужи добре тук. Стига да успееш да се спреш върху една определена специалност достатъчно дълго, за да… Проблемът е в парите, мила. Ако не беше стипендията, която ти отпусна лейди Корделия, щяхме само да си мечтаем да учиш извън планетата. А доколкото знам, стипендията за следващата година вече е дадена на друго момиче.

— Не съм и очаквала да я молите за още. Тя вече направи предостатъчно за мен. Но има възможност да ми отпуснат бетанска стипендия. А бих могла и да поработя това лято. Това, плюс сумата, която и без това щяхте да похарчите за Окръжния университет… не бихте очаквали нещо толкова незначително като парите да спре лорд Майлс например, нали?

— Не бих очаквал и плазмен преграден огън да спре Майлс. — Татко се ухили. — Но той е, как да се изразя, особен случай.

За миг Карийн се запита какво ли захранва прословутия хъс на Майлс. Дали беше безадресният гняв, който подгряваше понастоящем и собствената й решителност? И колко точно гняв? Беше ли Марк, така болезнено чувствителен към всичко свързано с близнака му, осъзнал нещо във връзка с Майлс, което убягваше на нея?

— Сигурна съм, че бихме могли да стигнем до някакво разрешение на проблема. Стига всички да положим усилия.

Мама и татко се спогледаха. Татко каза:

— Боя се, че в момента сме го позакъсали. С училищните такси на всички ви и боледуването на покойната баба Куделка… преди две години се наложи да ипотекираме къщата до морето.

Мама добави:

— Това лято сме решили да я дадем под наем. За целия сезон с изключение на една седмица. Преценихме, че при всичките събития около Летния празник едва ли ще ни остане време да отидем по за дълго в провинцията.

— А майка ти в момента води курс по самоотбрана за служителите в министерствата — добави татко. — Така че прави всичко по силите си, както виждаш. Боя се, че не са останали много източници на доходи, които вече да не сме пуснали в обръщение.

— Приятно ми е да преподавам — каза мама. Успокояваше ли го? После добави, като се обърна към Карийн: — И е по-добре, отколкото да погасим дълга, като продадем лятната къща, което доскоро изглеждаше твърде вероятно.

Да продадат къщата край морето, която беше центърът на детските й спомени? Карийн потръпна ужасено. Къщата на източното крайбрежие беше сватбен подарък на родителите й от самата лейди Алис Ворпатрил — нещо във връзка с това, че спасили нея и невръстния лорд Иван по време на войната за Претендентството. Карийн не беше предполагала, че имат такива финансови проблеми. Но сега, като си помислеше за бройката сестри преди нея и всичките им нужди… хм.