Дипломатически имунитет

— Разбирам. — Майлс въздъхна. — На този етап не мога да ти обещая нищо. Освен че ще изслушам всички.

Бел кимна и погледна встрани. След миг каза:

— Това твое ревизорство… сега си голямо колело в бараярската машина, а?

— Нещо такова — каза Майлс.

— Императорският глас сигурно е доста гръмогласен. Хората се вслушват, нали?

— Е, бараярците поне. Останалата част от галактиката — Майлс изви нагоре едното ъгълче на устата си — обикновено го взима за нещо като местен фолклор.

Бел сви извинително рамене.

— ИмпСи са бараярци. Така. Работата е там, че това място започна да ми харесва — станцията Граф, Квадикосмосът. И хората тук. Наистина ми харесват. Мисля, че ще разбереш защо, ако ми се отвори възможност да те разведа наоколо. Смятам да се заселя тук за постоянно.

— Това е… хубаво — каза Майлс. „Накъде биеш, Бел?“

— Но ако наистина положа клетва за гражданство към Съюза — а от известно време обмислят и това, — искам да го направя с чиста съвест. Не мога да дам фалшива клетва, нито да ги излъжа с двойна лоялност.

— Бетанското ти гражданство никога не е пречило на кариерата ти в наемниците от Дендарии — посочи Майлс.

— Никога не си ме пращал със задача на колонията Бета.

— А ако го бях направил?

— Ами… бих бил изправен пред неприятна дилема. — Бел протегна умолително ръка. — Искам да започна на чисто, без някой тайно да ми дърпа конците. Твърдиш, че думата ти се чува в ИмпСи. Майлс… би ли ме уволнил още веднъж?

Майлс се облегна назад и задъвка кокалчетата на едната си ръка.

— Да те освободя от ИмпСи, тоест?

— Да. От всички стари задължения.

„Но ти си толкова ценен за нас тук!“

— Аз… не знам.

— Не знаеш дали имаш необходимата власт да го направиш? Или не знаеш дали искаш да я използваш?

Майлс се зае да печели време.

— Тая работа с властта се оказа много по-странна, отколкото очаквах. Човек би си помислил, че повечето власт ще му донесе повече свобода, но лично на мен ми донесе по-малко. Всяка дума, която излиза от устата ми, има тежест, каквато никога не е имала преди, когато бях бръщолевещият Майлс Маниака, главният мошеник на Дендарии. Никога не ми се е налагало да внимавам какво говоря, както сега. Дяволски… дяволски неудобно е, от време на време.

— А аз бих си помислил, че ще си умреш от кеф.

— И аз бих си помислил същото.

Бел се облегна назад, видимо успокоен. Нямаше да повтори молбата си, поне не скоро.

Майлс затропа с пръсти по хладната огледална повърхност на масата.

— Ако има нещо повече зад тази каша освен превъзбуда и грешна преценка — не че това не е достатъчно, — то е свързано с изпаряването на онзи приятел от сигурността на комарската флотилия, Солиан…