Свещеният крал

— Халлана!

Двете жени се запрегръщаха сред порой от радостни възклицания. Накрая лейди Аяда отстъпи крачка назад, без да сваля ръце от раменете на по-ниската жена.

— Как се озова тук?

— Новината за неприятностите ти стигна до семинарията на Майката в Сухо листо. Сега преподавам там. А после дойдоха и сънищата, разбира се.

— В Сухо листо — там пък как си е озовала? Трябва да ми разкажеш за всичко, което ти се е случило след… о, лорд Ингрей! — Аяда се обърна към него с грейнало лице. — Това е приятелката, за която ти разказах. Беше лечител-мисионер във форта на татко в западните блата и едновременно се обучаваше в ордена на Копелето — така следваше и двете си призвания. Учеше мъдрите песни на блатния народ и лекуваше онези от болежките им, които й бяха по силите, за да се престрашат да дойдат във форта и да чуят квинтарианските Проповеди на нашия свещен. Когато беше по-млада, разбира се. Аз пък аз бях едно кльощаво и непохватно дете. Халлана, и досега не знам защо ме оставяше да се влача по петите ти непрекъснато, но направо те боготворях за това.

— Е, като оставим настрана, че не съм имунизирана срещу боготворенето — което ме кара да се чудя за боговете, наистина — ти всъщност ми беше доста полезна. Не се страхуваше от тресавището, нито от гората и животните, нито от блатния народ и определено нямаше нищо против да се окаляш от главата до петите, трънките да ти раздерат ръцете, че после и да те гълчат за това.

Аяда се разсмя.

— Още помня как ти и онзи ужасно префърцунен свещен спорехте на теологични теми всеки път, когато седнехме на трапезата. Просветен Осуин толкова се вбесяваше, че изхвърчаше от столовата, преди да се е нахранил. Сигурно бих се притеснила за храносмилането му, ако бях по-голяма и не толкова заета със самата себе си. Бедният кльощав човечец.

Магьосницата се усмихна самодоволно.

— Не го жали. Осуин беше съвършеният слуга на Бащата, вечно се мъчеше да проумее съвсем точно правилата и да ги изпълнява дословно, че и отгоре. Направо подскачаше, когато го обвинявах в самодоволство.

— О, ами ти, виж се само… ето, ела да седнеш… — Лейди Аяда и слугинята Херги временно обединиха силите си да открият най-удобния стол, да натрупат отгоре му възглавнички и да накарат Просветена Халлана да седне. Тя се отпусна признателно, издиша шумно и нагласи огромния си корем. Слугинята се разбърза да вдигне краката на господарката си върху едно ниско столче. Лейди Аяда си придърпа един стол до масата срещу приятелката си, а Ингрей се оттегли при пейката до прозореца — което не беше много далеч в малката стая, — така че да вижда и двете жени. Слугинята от Тръстиков мочур стоеше настрани, предпазлива и изпълнена с уважение.

— Познанията ви по тези две дисциплини са доста необичайна комбинация, Просветена. — каза Ингрей и кимна към ширитите върху рамото й. Иглата им пак се беше охлабила и те едва се държаха на мястото си.

— О, да. Стана случайно, ако е било случайно. — Тя сви рамене и ширитите паднаха. Херги въздъхна, после мълчаливо ги вдигна и пак ги закачи на рамото й. — Започнах да се обучавам за лечителка, също като майка ми и баба ми. Чиракуването ми почти беше свършило и бях започнала да практикувам в храмовата болница в Шлемов пристан. Там ме повикаха на смъртния одър на един умиращ магьосник. — Тя замълча и погледна изпитателно Ингрей. — Знаете ли как се става храмов магьосник, лорд Ингрей? Или незаконен магьосник?