Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Моарейн едва не се задави в усилието си да запази мълчание. От жените, неуспели като нея, се надигнаха слисани ахкания. Достатъчна рядкост беше да се разреши на Посветена да напусне града, но без Сестра? Нечувано!
С лека, опрощаваща усмивка, Тамра помълча, докато се възстанови редът. Явно съзнаваше, че ги е стъписала до дъното на душата. Също така явно беше успяла да чуе неща, които Моарейн не можа да долови. След като тишината се възцари отново, Амирлин заяви:
— Само да чуя, че някоя е използвала Силата, за да се защити, Аланна, тази някоя ще сяда много предпазливо след визитата си при Наставницата на новачките.
Няколко Посветени бяха все още достатъчно развълнувани, за да се изкикотят, а една-две даже се изсмяха на глас. По нрав Аланна беше стеснителна жена. Но много се стараеше да изглежда войнствена. Казваше на всяка, склонна да я слуша, че искала да стане от Зелената, Бойната Аджа, и щяла да си вземе половин дузина Стражници. Само Зелените обвързваха повече от един Стражник. Никоя нямаше чак толкова Стражници, разбира се, но такава си беше Аланна — все преувеличаваше.
Тамра плесна с ръце и усмири наведнъж и кикот, и смях. Търпението й все пак си имаше граници.
— Всички ще внимавате много. И ще се подчинявате на войниците, които ще ви придружават. — Тоя път нямаше усмивки. Гласът й беше твърд. Амирлинския трон не търпеше глезотиите на владетели. Определено нямаше да ги търпи от Посветени. — Айилците не са единствената опасност извън стените на Тар Валон. Някои може да си помислят, че сте Айез Седай, и можете да не им пречите, стига да не проявите глупостта да твърдите, че сте такива. — Това само усили тишината; да твърдиш, че си Айез Седай, след като не си, представляваше нарушение на един стриктно прилаган закон на Кулата. — Но ще се намират и грубияни, които ще виждат само младо женско лице. Може да си въобразят, че сте лесна плячка, ако не е ескортът ви. По-добре да се премахнат изкушенията и изобщо да се избегне проблемът. И не забравяйте, че във войската има и Чеда на Светлината. Един Бял плащ ще познае роклята на Посветена, щом я види, и ако може безопасно да забие стрела в гърба й, това ще го задоволи също колкото ако е била Айез Седай.
Едва ли беше възможно в залата да стане още по-тихо, но стана. Моарейн имаше чувството, че чува дишането на жените наоколо, само дето никоя като че ли не дишаше. Когато някоя Айез Седай излезеше по широкия свят и изчезнеше, както се случваше понякога, първата мисъл винаги беше за Белите плащове. Чедата наричаха Айез Седай Мраколюбки и твърдяха, че пипането на Единствената сила е кощунство, наказуемо със смърт, присъда, която всички те бяха готови да изпълнят с най-голяма охота. Никой не можеше да разбере защо изобщо бяха дошли да помагат в отбраната на Тар Валон. Никоя от Посветените поне.
Погледът на Амирлин бавно обходи редиците. Накрая тя кимна, доволна, че предупрежденията са се набили в главите им.
— Вече оседлават конете ви при Западната конюшня. В дисагите ще има храна за през деня и всичко друго, което ще ви трябва. Сега се върнете по стаите си, обуйте си здрави обуща и си закърпете наметалата. Денят ще е дълъг и студен. Вървете в Светлината. — Това беше знак, че ги освобождава, и всички започнаха почти едновременно да отвръщат с реверанси, но щом взеха да тръгват към изхода, тя добави, сякаш просто й беше хрумнало в последния момент.
— Ах, да. — Думите накараха всички да спрат по местата си и да се обърнат. — Когато записвате името на жената, вписвайте също така името на бебчето и пола му, деня, в който се е родило и точно къде. Записите на Кулата трябва да са пълни в това отношение. Можете да тръгвате. — Все едно, че това, което беше оставила за най-накрая, не беше най-важното. Точна картинка как умееха Айез Седай да крият нещата. Не случайно според някои тъкмо Айез Седай бяха измислили Играта на Домове.