Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Миналите поколения са узрявали полово по-късно, отколкото днешните. През 1906 г., т.е. преди около седемдесет години, първата менструация се появявала при момичетата средно на 15 1/2-годишна възраст — над 2 години по-късно, отколкото днес. За първата еякулация при момчетата има съвсем малко по-стари изследвания. От тях обаче се вижда, че и тя е настъпвала почти две години по-късно. Това ускоряване на развитието, наречено „акцелерация“, може да бъде проследено чак до миналото столетие и засяга не само половото узряване, но и ръста, теглото и други признаци на развитието.
Акцелерацията е обяснявана с влиянието на климата, с урбанизацията, с претоварването на съвременния живот с дразнители, както и с променения начин на хранене: увеличаване на количеството на пълноценните белтъци и мазнини в храната на децата. Статистически е доказано, че и днес по време на бедствия или в бедните слоеве на населението юношите узряват полово по-късно.
Последните наблюдения показват, че акцелерацията зависи предимно от социалните фактори. Тя съвсем не показва застрашително преждевременно развитие на децата, а означава, че при подобрените жизнени условия днес развитието, което по-рано е било забавено, протича по-добре.
По-ранното полово съзряване не води непременно до по-ранно започване на интимните отношения. Тук играят определена роля възпитателното въздействие на обществото и образованието. Това личи от следния пример: гимназистите и студентите започват полов живот, общо взето, по-късно от своите връстници, които вече са упражнявали някаква професия.
Впрочем първото сношение изобщо не е начало на полова активност. Скоро след узряването на съответните органи момчетата имат определени сексуални прояви; след първата еякулация повечето от тях започват доста редовен полов живот, като се самозадоволяват (онанират). Кръгло 90% от юношите правят това. В края на пубертета юношите започват да онанират по-рядко и съвсем престават, когато започне интимният им живот или се появи истинското приятелство между девойките и юношите.
Девойката обича с цялата си личност, без разрив между любовта и секса. Половото желание обикновено се събужда в нея от връзката й с партньора. Това е причината, поради която самозадоволяването при момичетата играе по-малка роля — само половината от жените го познават. Много от момичетата започват да го практикуват след случайни механични дразнения (напр. при катерене по върлина) или под влиянието на психическа възбуда, а нерядко — по внушение на приятелки.
Все пак самозадоволяването, наричано още мастурбация, ипсация или — неправилно — онанизъм, е най-често срещаната форма на сексуална дейност в младежката възраст Младежката мастурбация — по този въпрос всички учени са единни — не е вредна нито за тялото, нито за психиката. Изключение правят може би единичните случаи на мастурбационни ексцеси. Доказано е, че младите хора, които мастурбират, при дадени социални условия започват полов живот по-късно от останалите. Следователно за младия човек мастурбацията е един вид заместител на половото общуване. Опитите тя да бъде предотвратена с морални предписания, заплахи, наказания или даже чрез насилствено ограничаване на достъпа на ръцете до половите органи, са осъдени на провал. Колкото и да е странно, все още съществуват родители, които са способни да връзват нощем ръцете на децата си за леглото. Във викторианска Англия продавали нещо като намордник, който се надявал на члена на момчето и се заключвал.
Проблемите, свързани с половото развитие на децата и младите, не се решават със забрани; те изискват разбиране и точно познаване на взаимодействието между биологичните и социалните фактори.
МОДЕЛИРАЩАТА ФУНКЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНАТА СРЕДА
Единството между организма и околната среда и във връзка с това ролята на средата за изявяването на особената същност на човека бяха изтъкнати неведнъж. Самият човек нарекохме продукт на обществената среда. От кибернетична гледна точка съзнанието на човека може да се разглежда като вътрешен модел, върху който обкръжението в неговата цялост упражнява определящо, моделиращо влияние. Без съмнение в началото на живота атмосферата в дома на родителите представлява главната част от средата на малкото дете. За децата от яслите светът вече става много по-широк. Но да се върнем в родителския дом. Когато характеризираме климата в семейството, трябва да изтъкнем, че често у бащите и у майките са възпитани коренно различии модели на поведение. В зависимост от преобладаващите в тяхното възпитание елементи (например повече или по-малко изразеното признаване на равноправието на половете, надменността на мъжа, подчинената роля на жената или нейната вътрешна съпротива срещу неговите господарски навици) от децата, все едно дали са момчета или момичета, се изисква съвсем различно поведение. От тези противоречия в собствения дом и от поведението на родителите те създават пример за подражание, който отнасят със себе си в своите социални групи (напр. в детската градина или училището). Успоредно с това децата незабелязано наблюдават как родителите им се отнасят помежду си. Те долавят различията в поведението на бащата и майката. Бащите с удоволствие поощряват в синовете си, а майките — у дъщерите си това, което те считат за целесъобразно на основание на своя опит. По такъв начин децата от двата пола често постъпват в своята социална група в детската градина или училището със съвсем различни представи за ролята на мъжа и жената.