Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— О… — каза Тереза — съжалявам, сгрешила съм. Значи не сте Чарли Чандлис, който отпушва канали?
— Кой, по дяволите, се обажда?
От мястото, където бе застанала, Аби чуваше гласа на Чарли.
— Сгрешила съм. Съжалявам. — Тереза затвори и се обърна към Аби. — Взе ли я?
Аби я вдигна пред очите й, както се показва снимка — блестящата нова кредитна карта на Чарли. Беше я измъкнала от портфейла му от вътрешния джоб на сакото.
Надяваше се да има достатъчно пари в брой, за да плати питието си, но дори и да нямаше, Оскар сигурно щеше да му го впише в сметката.
След осем години брак Аби познаваше Чарли, както някои хора познават грипа — когато беше край него, започваха да я болят костите. Както и предполагаше, той все още слагаше инициалите си върху всичко — бяха и върху кредитната му карта. Плати билетите за Лос Анджелис с нея, а върху формуляра записа името Ч. У. Чандлис.
При регистрацията на пътниците щяха да проверят само дали фамилното име на шофьорската й книжка съвпада с това на билета.
Аби знаеше, че поне известно време Чарли не би обявил кредитната си карта за загубена или открадната. Би могъл да направи всичко, но не и да поиска да я арестуват. Като адвокат по криминални дела, това беше против принципите му. Въпреки всичко Аби не искаше да злоупотребява. Нае за себе си и Тереза стая в чист, но евтин мотел на шосе 99, недалеч от летището. Даваше си сметка, че след като установи липсата на кредитната си карта, Чарли ще я потърси най-напред у дома й.
Убеди Тереза да я придружи, като я увери, че е нужно мнението й. Това беше лъжа, макар и да харесваше Тереза. Опасяваше се, че в момент на слабост приятелката й би отишла при Джоуи, било и само за да поговорят. Бившият й мъж имаше сякаш някакво хипнотично, магическо влияние над нея. Биеше я, но тя неизменно се връщаше при него. Независимо дали поради чувството й за несигурност или поради умението му да я манипулира, но Джоуи винаги успяваше да й внуши, че вината е у нея.
В мотела Аби си изми зъбите и се приготви да вземе душ, а Тереза се изтегна върху леглото и започна да разглежда снимките от каталога на агенцията.
— Ела при мама, синеок красавецо! — Тери се обърна по гръб и притисна снимката към гърдите си, като едва не пречупи кориците на папката.
— Внимавай — предупреди я Аби. — Може да се наложи да я върна.
— Мога ли да взема тези, които ти отхвърляш? — попита Тереза.
— Тери, това е бизнес.
— Само ми дай този Конан Варварина, ето тук. Той е рус. И без това не можеш да го използваш. Вече си казала, че твоят тип има тъмна коса и големи кафяви бебешки очи.
— Не съм казвала нищо за очи. Казах, че Гейбъл е мургав, това е всичко.
— Чудесно. Тогава аз ще взема русите — каза Тереза. — Боже мили! Виж какви мускули има този!
Аби въздъхна и поклати глава, но не погледна.
— Как само е изопнал ризата! Като ризница на римски воин! Мислиш ли, че е космат отдолу? — попита Тереза.
— Не мога да знам.
— С космати гърди ли ги предпочиташ, или не? — Сякаш я питаше дали предпочита телешко или свинско.
— Никога не съм мислила за това — отвърна Аби.
— Слушай, скъпа, всички жени мислят за тези неща. Истина е, че може и да не го признаваш пред самата себе си, но въпреки това то е някъде в… — Тереза вдигна очи към тавана, за да намери подходящия израз. — Коя дума трябва да употребя?
— В подсъзнанието.
— Да, в подсъзнанието. Може и така да е. Не отричам. Само че… Това е като стегнат задник. Няма начин да не го забележиш, независимо дали си падаш по тях, или не. Аз лично си падам по мускулести гърди и задници. По скули и рамене. Тези снимки са добри, но им кажи следващия път да прилагат и изглед отзад. За да добием пълна представа, както се казва, без да си губим времето.
— Да, времето ни е страшно ценно.
Аби протегна ръка назад и затръшна вратата на банята, преди да е изслушала още една лекция за атрибутите на мъжкото тяло. Въпреки това обаче чуваше гласа на Тереза, защото тя започна да вика. Сега вече чуваха и хората от съседните стаи.
— Ето! Ето това е! Това се казва стегнат задник! Ела да видиш! Сниман е в гръб и гледа през рамо.
— Сниши децибелите.
— Искам да сниша него. Ела тук и виж какъв задник има този тип! — Тери крещеше с цяло гърло, за да чуят всички. — Какво ти става? Боиш се да погледнеш един задник от стомана?
Аби знаеше, че Тереза я дразни нарочно. Обичаше да я поставя в неловко положение, особено ако наоколо има много хора.
Пусна душа. Плющенето на водата по плексигласовата преграда бе твърде силно, Тереза разбра, че няма смисъл да продължава, и се отказа. След малко Аби регулира температурата на водата, дръпна завесата и влезе във ваната.