Френска целувка
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Френска целувка». Краткое содержание книги:
И там, на фона на Айфеловата кула, в опияняващата атмосфера на този чуден град, пламва отначало едно неопределено желание, което бързо се разгаря в огнена страст. И стига до първата целувка, след която…
След която Ники намира и любовта си, и щастието, и бъдещето си…
Но при първата възможност щеше да се обади на адвоката си.
Искаше да е сигурен, че това няма да се случи отново.
Тринадесет
Докато Върни се настаняваше в техния апартамент в хотел Кастил, Джони и Джорди заведоха Ники до стаята й. Но още преди Ники да провери дали ръчният й багаж вече е донесен, Джорди се обади:
— Трябва да дойдеш с нас до тази видеозала. Татко ще ме заведе веднага. Нали, татко? — Погледът й се завъртя от баща й към Ники. — Ти играеш, нали?
— Малко.
— Чувствай се свободна да откажеш — усмихна се Джони. — Това може и да не е твоята идея за забавления в Париж.
Той очевидно ми дава вратичка за измъкване, помисли си Ники. Сега, след като си върна дъщерята, аз може би ще им преча.
— Благодаря, че ме покани, но може би следващия път — отговори Ники.
— Тате, Ники трябва да дойде! По-забавно е с повече хора. Можем да играем Mortal Combat или Tekken заедно. Обожавам тези игри.
Той се усмихна.
— Аз вече нямам думата. Виж, хайде ела — предложи й той. — Аз ще ти платя таксата за битката.
— Не е нужно да ми плащаш. Аз обичам видеозалите.
— Видя ли, тате! Ники иска да дойде!
— Добре тогава. Готови ли сме?
Той наистина не трябваше да й се усмихва така. Не беше свикнала с тази размекваща усмивка. Сега, след като си върна Джорди, той сигурно бе на седмото небе. Това бе всичко. Нямаше смисъл да го приема твърде лично.
— Аз съм готова — докладва Ники, доволна да чуе, че гласът й звучи долу-горе нормално.
— Не е много далеч. Можем да идем пеш — обясни Джони.
Оказа се, че тя и Джони вървяха докато Джорди подскачаше по улицата, водейки парада.
— Радвам се, че всичко мина гладко — отбеляза Ники. — Джорди изглежда в добро настроение, очевидно не е понесла някаква травма.
— Както обикновено, тя изобщо не е впечатлена. Аз обаче нямам принос за това; тя винаги се е справяла лесно с всичко. Дори като бебе не плачеше много.
— Може би животът й е бил добър. Нали знаеш онзи стар виц за момиченцето, което не проговорило докато не станало на шест години. Когато удивените й родители я попитали защо, тя отговорила: „Досега всичко беше много добре“.
Джони се усмихна едва-едва.
— Това щеше да улесни терапевта ми. Ако имах такъв.
— Мислех, че всяка знаменитост си има поне по един.
— Аз не съм знаменитост.
Доо-ооо-бре! И тя не беше пристрастена към шоколада. Но вместо да разваля този приятен парад, просто заключи:
— Е, Джорди е много сладка и това е факт.
— Благодаря.
Мили боже, той наистина говори сериозна. Джони Патрик като горд баща не влизаше в пищните заглавия, но си беше толкова истински колкото и блестящия му образ от таблоидите.
Той спря за миг до една кофа за боклук, извади от джоба си шепа хапчета и ги изхвърли.
— Бяха за подкрепление — обясни той, виждайки критичния й поглед. — Знам какво може да иска Лиза — допълни и тръгна отново, — така че дойдох подготвен.
— Разноцветен микс — подхвърли тя вместо да попита: „Бившата ти наистина ли взема всички тези разноцветни лекарства?“
— Да, добре… това приключи. Мисията е изпълнена. А сега трябва да те помоля за една голяма услуга — допълни той без предупреждение. — Свободна си да откажеш.
Сякаш пък той приема не за отговор, помисли си тя, след като го видя в стихията му през последните двадесет и четири часа.
— Какво има? — Опита се да замаскира предпазливостта си, но не успя.
— Сериозно, можеш да откажеш.
— Сериозно, ти не можеш да бъдеш сериозен.
Той се усмихна.
— Толкова ли съм страшен?
— Да кажем само, че ако това беше мач между теб и един булдозер, аз не бих заложила на булдозера.
— Тогава може би направо ще ти наредя вместо да те моля — подхвърли остроумно той.
— Ето че го направи. — Тя се усмихна. — Сега със сигурност отговорът е не.
— Можеш да таксуваш времето си. Какво ще кажеш за един такъв компромис?
— Аз вече си водя сметка и ще ти взема хонорар за изгубеното време.
Усмивката му бе адски сладка.
— В такъв случай може просто да си вдигнеш таксата. Работата е там: не бих имал нищо против да си поема дъх след цяла нощ полет до тук. Ако програмата ти позволява по някакъв начин — усмивката му стана още по-сладка, сякаш това бе възможно за някое човешко същество — може да използваме един ден, в който да се позабавляваме, да поотпуснем — каквото и да е — преди да тръгнем обратно.
Молбата му бе достатъчно любезна, а и тя обожаваше Париж.
— Предполагам, че ти можеш да поспиш. — Тя по принцип си беше доста наивна когато трябваше да се нагажда към хората. Ето какво става когато си бебето в семейството.