Еманципирана магия

На следващата сутрин Баба се потруди върху облеклото си и избра черна рокля на жаби и прилепи, голямо кадифено наметало или поне наметало, изработено от вида материя, която представлява кадифето след трийсет години яко носене, и островърхата професионална шапка, опъната от иглите в нея.

Първата им спирка беше при каменоделеца, за да му поръчат нова плоча за огнището. После се отбиха при ковача.

Срещата беше дълга и бурна. Еск излезе навън в овощната градина и се покатери на старото си място върху ябълката, докато от къщата долитаха виковете на баща й, риданията на майка й, както и дълги, мълчаливи паузи, които означаваха, че Баба Уедъруекс говори меко с това, което Еск наричаше, „просто обичайния“ й глас. Старата жена понякога придобиваше равен, премерен маниер на говорене. Сигурно Създателят е говорил с такъв глас. Независимо дали в него имаше магия, или само главология, той изключваше всяка възможност за възражение. Даваше ясно да се разбере, че за каквото и да говореше, то беше точно така, както трябва да е.

Ветрецът леко клатеше дървото. Еск седеше на един клон, лениво провесила крака.

Мислеше си за магьосниците. Те не идваха често в Лошия Задник, но за тях се разказваха доста приказки. Бяха мъдри, спомни си тя, обикновено бяха много стари, правеха мощни, сложни и загадъчни магии, и почти всички имаха бради. Освен това, всички, без изключение, бяха мъже.

С вещиците беше по-наясно, тъй като Баба я беше мъкнала със себе си на посещение при няколко селски вещици малко по-нататък по хълмовете, пък и вещиците битуваха нашироко в Рамтопския фолклор. Те бяха хитри, спомни си тя, обикновено бяха много стари, или поне се опитваха да изглеждат стари, правеха малко подозрителни, домашни и органични магии, и някои от тях имаха бради. Освен това бяха, без изключение, жени.