Виж Рим и умри
- Автор: Щал Тимоти
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Виж Рим и умри». Краткое содержание книги:
В такова бъдеше попада командирът на самолетна ескадрила Матю Дракс, или както го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в бъдещето и какво е станало с изчезналите му бойните другари.
И в бъдеще всички пътища водят към Рим, но Рим е твърде различен от познатия на Маддракс. Градът е разрушен, в него властват непознати хора-богове, които са се върнали към миналото, но по съвсем различен начин. Възобновени са гладиаторските борби и човешкият живот не струва почти нищо. Матю Дракс ще трябва да осмисли нещата, преди да се срещне на арената с един от бившите си подчинени, превърнат в чудовище.
Но не е само това — чакат го нови сблъсъци с действителността, които благодарение на придружителката му Аруула — жена от варварското племе, което първо го намира, успява да преодолее опасностите. Светът на бъдещето е опасен за човека от двадесет и първи век и Маддракс бързо го разбира.
Сънят на Ларн свърши дълго преди да го осъзнае. Задъхан и широко разкрачен, стоеше над противника си. Кръв капеше от остриетата на тоягата меч върху смъртно ранения, съединяваше се с онази, която изтичаше на тласъци от раните, все побавно, защото сърцето на другия едва биеше. После съвсем спря.
И за някакъв безкраен миг Ларн имаше чувството, че всичко около него, целият свят беше спрял. Не чуваше шума, който все още бушуваше около него, и всички движения изглеждаха като замръзнали. Виждаше само мъртвите, които тежаха на съвестта му, тяхната кръв и долавяше последното им издихание, което сякаш бяха обединили, за да го стоварят върху него като повей на вятър.
После този момент отмина и светът продължи да се върти. По-бързо от преди, както се стори на Ларн, защото онова, което се случи през следващите минути, изглежда, стана с неестествена бързина. Толкова бързо, че Ларн почти не се почувства като част от него. Нещо повече, помисли си, че само следи всичко от някаква висока наблюдателница, без самият той да може да стори нещо.
Шумът от гласовете около Ларн се промени. Вече не чуваше грохота на сражението и бойните викове. На тяхно място се понесоха възгласи на ликуване и ридания. Първите — от близките и приятелите на оцелелите бойци, последните — от опечалените близки на мъртвите, които бяха заплатили с живота си този смъртоносен подбор.
От една съседна улица се появи огромна кола, теглена от уродливи, рогати твари, придружавани от същинска орда създания с нисък ръст, които възбудено и пронизително писукаха и крещяха, щъкаха натам-насам с дългите си мантии и събираха труповете. По три или четири джуджета грабваха мъртвия, довличаха го до колата и го товареха на платформата. За няколко минути широкият площад беше „почистен“ и колата отново изчезна.
Победилите бойци формираха процесия. Ездачите на гущери помагаха, като с викове или удари с копия ги заставиха да се подредят в строй. Ларн смяташе, че са повече от двайсет, може би трийсет. Мнозина от мъжете сами бяха ранени, някои толкова тежко, че Ларн се чудеше как все още се държат на краката си.
Тогава свитата, пак по заповед на ездачите, потегли отново. Ликуването, виковете и акламациите на зрителите напираха на талази към мъжете и Ларн се почувства като понесен от някаква вълна. Сякаш нямаше нужда да мести краката си, за да върви напред. Беше го обзело никога неизживявано досега чувство. Струваше му се, че е толкова силен, че може да полети. Маршируваха по улички и улици, обградени от хора, които им отправяха благопожелания. Накрая стигнаха до особено широка улица, която водеше до сграда, толкова огромна и впечатляваща, че въображението на Ларн не беше в състояние да я опише.
Странникът, който му разказа за Роома, нито беше преувеличил, нито беше излъгал. В двореца, който се намираше пред тях в лъчите на залязващото слънце, можеха да живеят само богове!
Ларн може и да се е съмнявал в боговете, които почиташе неговата орда, но тук нещата бяха съвсем други. Великолепният разкош, величествените размери на двореца и всичко онова, което се виждаше наоколо, можеше да е издигнато само от боговете. Или по тяхна повеля. Това беше чудо, сътворено от камък. Никъде не можеше да съществува нещо по-красиво! И той и другите мъже бяха въведени точно там. В двореца. При боговете. Поне така вярваше младият варварин… Стена обграждаше района на двореца. Огромната порта в нея се охраняваше от половин армия лица с войнствен вид. Когато ездачите на гущерите и избраните пристигнаха, портата се отвори. За известен момент Ларн имаше впечатлението, че пред тях се открива раззинатата паст на огромно чудовище, готово да ги погълне всичките, заедно с кожата и костите. И те навлизаха в тази паст без да спират…
Но зад портата все пак нямаше никаква паст на чудовище, естествено. Зад нея се намираше площад с овална форма, с размери поне пет хвърлея на копие. Около него минаваше колонада, отгоре — каменни фигури, които гледаха към площада. В средата се извисяваше ъгловата игла от камък. Ларн видя извори, каквито не беше срещал никога в живота си — оформени от камък, украсени с фигури.
А отзад се намираше самият дворец. На светлината на безбройните огньове, които горяха в плоски съдове, се издигаше сграда с такива размери, че Ларн се почувства поразен само от вида й. С корона от полукръгъл покрив, който беше по-голям и по-великолепен от самото слънце и, изглежда, стърчеше до небето.
Над мъжете се спусна напрегната тишина. Между тях не се намери такъв, който да не занемее пред грандиозната гледка. Всеки от тях смяташе, че е стигнал до мечтаната си цел. Но пътят им още не беше свършил…