Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
В горната, най-добре защитена част на ракетата се намираше командната кабина, където се намираше изобретеният от Знайко уред за безтегловност и електронната машина за управляване на ракетата. Тази машина работеше по предварително набелязана програма и самостоятелно управляваше кораба по определеното трасе, като променяше според нуждата неговата скорост и посока и можеше да се прилуни в предварително набелязана местност на Луната.
Наред с командната кабина се намираше тъй наречената бутонна кабина, на чиято врата имаше надпис: „Входът е забранен“. В тази кабина се намираше само една малка масичка с един-единствен бутон в средата. Като натиснеше този бутон, командирът на космическия кораб включваше електронната управляваща машина, а по-нататък самата машина вече включваше уреда за безтегловност и всички останали прибори и правеше необходимото за правилния полет на космическия кораб.
В предната част на ракетата се намираха също и астрономическата кабина, снабдена с телескоп, радиолокатор и други прибори за определяне местоположението на космическия кораб в междупланетното пространство, фотокинокабина, разполагаща с фотографически апарати и кинокамери за снимане на Луната, аналитическа кабина, в която можеше да се правят химически анализи на минералите, намерени на Луната. В задната част на ракетата имаше голям склад, в който се пазеше значителен запас от семена на различни полезни растения: краставици, домати, моркови, зеле, ряпа, дини, пъпеши, вишни, сливи, ягоди, малини, пшеница, ръж, елда — всичко, което дребосъчетата употребяваха за храна. Тези семена Знайко беше решил да подари на лунните жители в случай, разбира се, че на Луната се откриеха живи същества, които не разполагат с такива растения.
Освен каютите, кабините, камерите, складът и каюткомпанията в ракетата се намираха много други допълнителни помещения. Ракетата представляваше нещо като многоетажно здание, снабдено с всичко необходимо за нормален живот и дори с асансьор, с чиято помощ дребосъчетата можеха да се изкачват на кой да е етаж…
Когато ракетата беше изцяло монтирана, всеки, който поискаше, можеше да се запознае с нейното вътрешно устройство. Щом се наберяха четиридесет и осем желаещи, пускаха ги вътре в кораба. Там те можеха да поседят в каюткомпанията, да полежат на койките в каютите, да надникнат навсякъде. След разглеждането всеки посетител трябваше да облече космически скафандър. Без него той не можеше да излезе от ракетата. Изходът на въздушния кораб беше снабден със специален фотоелемент, който не позволяваше да се отвори вратата, ако посетителят е без скафандър.
Фуксия и Селдичка постоянно се намираха в ракетата. Те запознаваха посетителите с вътрешното устройство на космическия кораб, отговаряха на всички въпроси и наблюдаваха работата на приборите, които пречистваха въздуха, вентилираха помещението, поддържаха нужната температура и пр. Незнайко, който също успя да се вмъкна в ракетата, твърде подробно разпитваше за всичко Фуксия и Селдичка. А когато излезе от ракетата, дочака пускането на следващите четиридесет и осем желаещи и пак влезе заедно с тях. Така през този ден той няколко пъти влиза в ракетата. Фуксия и Селдичка вече го познаваха и го посрещаха с усмивка. Но те не го изгонваха. Селдичка каза, че не бива да пъдят никого: иска ли някой да изучи устройството на ракетата, значи от това може да има само полза.
Недалеч от Космическото градче скоро израсна голямо бяло здание във вид на огромна, обърната с дъното нагоре порцеланова чаша. Над входа с едри красиви букви беше написано: „Павилион на безтегловността“. Сега всички можеха сами да проверят и да се убедят, че приказките за безтегловността не бяха празни измислици, а чиста истина. Всеки, който влезеше в павилиона, мигновено изгубваше теглото си и започваше безпомощно да се мята насам-натам из въздуха.
В центъра на павилиона имаше малка кабина, направена от прозрачна пластмаса. В тази кабина се намираше уредът за безтегловност. Знайко, който вече се бе завърнал в Града на цветята, беше забранил най-строго да се влиза в кабината и да се пипа уредът. Сега този уред представляваше не просто линийка, а беше заключен в тъмносиня продълговата кутийка, направена от здрава, огнеупорна и непропущаща водата пластмаса. Сближаването на магнита и лунния камък в уреда се осъществяваше с натискането на едно бутонче. Всяка сутрин Знайко идваше лично в павилиона и включваше уреда, а вечер минаваше отново, внимателно проверяваше не е ли останал някой в павилиона, не виси ли някое дребосъче под тавана в състояние на безтегловност и след това изключваше уреда.