Тамплиерът магьосник

— Всичко ще бъде наред — заяви той и настоя лично да ги изпрати до покоите им на долния етаж.

Майеле и Парменио бяха настанени в една стая, която щяха да споделят. Спалнята на Дьо Пайен бе малка, удобна и добре наредена. Сетне, щом се увериха, че багажът им бе донесен, те навестиха провансалците, които като всички войници се бяха устроили като у дома си — седяха навън, изули ботуши, облегнати на стената, и се наслаждаваха на слънцето и свежия въздух, споделяйки кана вино. В отговор на въпроса, който Майеле отправи, Утама рече, че според него пиенето на вино не било в разрез с учението на пророка. След това той помоли гостите си да забравят за мисията си и ги покани да разгледат замъка заедно с него. Дьо Пайен предположи, че разходката щеше да има за цел да онагледи мощта на домакините. Ала в края на краищата той и спътниците му останаха силно впечатлени. Хедад бе крепост, построена на стръмен рид, а нейните стени и кули бяха трудно преодолими и се издигаха във всички посоки. Прясната вода се добиваше от подземни потоци и извори, и бе достатъчна за напояването на просторните градини, както и за скрития рай, който лежеше зад стената на един от външните площади. Замъкът бе добре запасен с оръжия, балисти, катапулти и останалите съоръжения, необходими за отблъскване на обсада. Ковачниците, работилниците за метали и лечебницата, както и конюшните и складовете, бяха добре поддържани. Парменио разпита Утама за отличната осведоменост на Низам относно делата извън стените на твърдината. Асасинът плесна весело с ръце и ги заведе при клетките в гълъбарника, където им обясни как тези „въздушни коне“ пренасят послания в малки тръбички, прикрепени към крачетата им. Едмънд и другарите му знаеха за този начин за узнаване на новости и бяха пълни с въпроси. Утама просто сви рамене и обясни, че инстинктите на птиците им помагали да стигат, закъдето били тръгнали.