Утринта на маймуната

— Погледни тези разкошни гроздове банани, Тао. Току-що са узрели. Кажи на началника на стражата да занесе няколко в покоите ми, за да възнаградя с тях утре сутрин моите приятели гибоните.

Помощникът кимна и широка усмивка озари лицето му:

— Позволете ми, господарю, да ви поздравя за успешното…

Съдията вдигна ръка:

— Справихме се с този случай така бързо само благодарение на твоята намеса, Тао Ган. Извини ме, ако бях рязък с теб, преди да изслушаме господин Уан. Истината е, че бях доста нервен, защото ужасно ненавиждам да наблюдавам как една човешка личност се разпада пред очите ми дори ако това е престъпник. Но трябва да признаем, че господин Уан се държа достойно. Голямата му любов към единствения му недъгав син го възвеличаваше — и съдията зае мястото си зад писалището. — Сега ще напиша писмо на сержант Хун в Чанбей, за да му съобщя, че контрабандната верига е пресечена и той може още утре да се върне в Ханюан заедно с Ма Жун и Цяо Тай. А ти приготви нареждане за освобождаване от тъмницата на нашия приятел лихваря. Надявам се прекараните там часове да са му дали възможност добре да размисли — съдията хвана четчицата, но внезапно я остави и добави: — Знаеш ли, Тао Ган, след като имах възможност да разследвам един случай само с твое съдействие, с радост ти съобщавам, че съм склонен да те назнача на постоянна служба. Имам обаче един съвет към теб, свързан с бъдещата ти работа като съдебен следовател. И той е, че никога не бива да обвързваш чувствата си със случаите, над които работиш. Това е изключително важно правило, Тао Ган, ала и най-трудно за изпълнение. Трябваше да се досетя, че може да ти създаде някакви затруднения, защото самият аз още не съм се научил да го спазвам изцяло.