Маската на Ра

— Кой е оня млад мъж, който гледа насам така непочтително?

— Сененмут. Беше никой, но бързо се издигна — бе приглушеният отговор.

— О, да! — отмести се Хатусу и погледна встрани със слаба усмивка.

Сененмут! Бе чувала за него. Храбър воин. Бързо бе напреднал в кариерата, издигайки се до длъжността надзирател по строежите на фараона и отговорник за всички паметници и храмове. Нямаше да забрави името му!

В този миг тя чу нечие покашляне и се обърна: до нея стоеше Сетос. Той й се усмихна открито и й намигна. Хатусу също му се усмихна с облекчение. Приятелското му лице й се понрави. Познаваха се от години. Тя знаеше колко важна ще бъде за нея подкрепата на силния и богат благородник, висш жрец и главен царски обвинител. Очите и ушите на фараона бе сред най-близките приятели на покойния й съпруг. Гласът му щеше да окаже немалко влияние в царския съвет. Хатусу пое дълбоко въздух; ноздрите й се разшириха от съзнателното усилие да се овладее. Налагаше се да запази пълно самообладание и да не позволи на неприятелите си да разберат колко слаба и уязвима се чувства в действителност. Един ден те щяха да целуват земята под нозете й! Но дотогава, мислеше си Хатусу със затворени очи, бе длъжна да не отвръща лице от другите опасности. Все още от време на време получаваше анонимни съобщения, кога да отиде в малкия параклис на Сет, за да получи поредната порция заплахи. Ако тайната, с която я изнудваше неизвестният враг бъдеше разгласена, Домът на уединението щеше да се окаже приятна алтернатива на другите възможни заплахи, които Рахимере едва ли би пропуснал да реализира.