Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд

Ден след това е изпратена нова радиограма. „Велчев — пише Трайчо Костов — яко ще го натисне съветското командване за отмяна на неговата заповед. Помощник-командирите отказват да я изпълняват. Нашите генерали му заявиха, че не могат да му имат доверие, докато не отмени заповедта. Ние също здраво притиснахме съюзниците, заявявайки им, че няма да позволим да се минира делото на ОФ.“

В спомените си ген. С. Бирюзов обяснява, че една от важните функции на възглавената от съветското командване СКК е „да осъществява контрол за ликвидиране на всички остатъци от бившия фашистки режим в страната, да обезпечи привличане към отговорност и наказване на всички военни престъпници“.

Години по-късно миналият в опозиция Никола Петков споделя, че Бирюзов играел „ролята на Каулбарс“1. Той обяснява масовите репресии с наличието на руските войски в страната. „Това — казва Никола Петков — не би могло да се случи при тяхно отсъствие. Покрай сухото изгоря и много сурово.“

С репресиите Никола Петков обяснява и излизането си от правителството на Кимон Георгиев. На 11 декември 1946 г. във Великото народно събрание той заявява на Антон Югов: „Затова напуснах ОФ, защото избивахте хората. Избивахте отечественофронтовци. Избиваше ги г-н министърът Югов, който и днес ги избива и чиито ръце са толкова кървави, колкото са и тия на Александър Цанков.“

С писмо от 13 декември 1944 г. Георги Димитров съветва Трайчо Костов: „Разбира се, ние трябва да използваме последните събития, за да укрепим своите позиции в армията, в държавния апарат и в страната, но това да правим умно, тактично, да не забравяме, че ние далеч още не сме така силни, за да можем да бъдем единственият решаващ фактор в страната и да диктуваме нашата воля на съюзниците. Ние не трябва да забравяме, че ако нашите противници отстъпват, то до голяма степен това трябва да отнесем за сметка на присъствието на Червената армия в страната. Иначе ние бихме имали вече гражданска война.“

И наистина, на съвещание при ген. С. Бирюзов, на което присъстват министрите Антон Югов, Добри Терпешев, проф. Петко Стайнов, Димитър Нейков и Никола Петков, Дамян Велчев е принуден да отстъпи. Той приема и всички искания на ЦК за промени в ръководството на войската. На 19 декември 1944 г. за началник-щаб е назначен ген. Иван Атанасов, началник на канцеларията — ген. Петър Илиев, началник на РО — полк. Петър Вранчев, и началник на военното министерство — ген. Благой Иванов. Сменени са двама командири на дивизии, както и офицери, заемащи възлови позиции. Със задоволство Трайчо Костов отбелязва: „Много от тях са приети за членове на офицерската партийна група в ЦК.“ По сведение на военния отдел от 9 септември до края на 1944 г. от всичко 2700 офицери от състава на войската за „фашистки прояви“ са отстранени 1100 души.

Намесата на ген. С. Бирюзов във вътрешните работи на България идва от това, че още от 17 септември 1944 г. в оперативно отношение българската войска е поставена под командването на маршал Толбухин, а оперативните заповеди се осъществяват чрез нейния Генерален щаб. След подписване на Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. той е определен и за председател на Съюзната (съветска) контролна комисия. Но поради отсъствие длъжността се изпълнява от ген. С. Бирюзов — негов заместник. Наименованието на комисията идва от това, че ръководството й е съставено от руски офицери. Англия и САЩ имат само свои представители в нея, което се използва за ограничаване на техните компетенции.