Огнен цикъл
- Автор: Клемент Хол
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: "Георги Бакалов"
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Огнен цикъл». Краткое содержание книги:
Хал Клемънт е един от най-типичните писатели на «твърда» научна фантастика. Първата му литературна публикация е във списанието «Astounding», където през 1942 г. е публикуван неговият разказ «Proof». Първият роман на Хал Клемънт — «Needle» излиза през 1950 г. През 1954 г. излиза неговият роман «Mission of Gravity», който поставя началото на цикъла за планетата Месклин. Книгите от този цикъл стават и най-популярните произведения на Хал Клемънт.
През 1998 г. Хал Клемънт е награден с Grand Master Award, а през 1996 г. разказът му «Uncommon Sense» е отличен с награда Хюго за най-добър разказ за 1946 г.
— Кой си ти?
Въпросът бе съвсем ясен, а и бе зададен така, че не остави у Крюгер никакво място за съмнение към кого бе отправен. За миг момчето се подвоуми как да отговори, но реши просто да каже истината.
— Аз съм Нилс Крюгер, щурман-курсант от «Алфард».
Наложи се да преведе своя отговор на абиорменски език и остана доволен от резултата. Но още следващият въпрос го накара да се замисли дали бе постъпил правилно.
— Кога ще умреш?
Крюгер се пообърка; просто не знаеше как да отговори на подобно питане. Надяваше се, че зад него не бе скрито нищо друго, освен желанието на невидимото същество да разбере колко му оставаше да живее, но именно на този въпрос той не бе в състояние да отговори.
— Не знам — бе единственото, което можа да измисли.
Последва мълчание, което продължи поне толкова, колкото и неговото колебание преди малко. От следващите думи на скрития говорител той остана с впечатлението, че този озадачаващ въпрос бе разрешен, най-малкото засега.
— Казват, че можеш да палиш огън. Покажи.
Крюгер, който не можа да разбере абсолютно нищо за невидимата личност, задаваща въпросите, се подчини. Не бе никак трудно, тъй като дървата бяха сухи, а светлината на Арин се оказа напълно достатъчна за малката батерийка. Пращенето на искрите разтревожи за миг стоящите наблизо жители на селото; според Крюгер този звук бе по-скоро подобен на пукота на арбалета на Дар. Треските пламнаха веднага и минута по-късно един малък, но достатъчно силен огън играеше весело върху камъка на няколко ярда от каменното убежище на Учителите. През това време Крюгер трябваше да отговаря на въпросите, които следваха един след друг: защо в началото му трябваха по-тънки дърва, защо бе поискал те да бъдат сухи и какъв бе източникът на искрите. Отговорите го затрудниха страшно много. Крюгер се оказа горе-долу в положението на гимназист, от когото са поискали да изнесе лекция по физика или химия на френски език, след като го е изучавал не повече от година. Ето защо му се наложи да прибегне към знаци и измислени думи, докато огънят догаряше.
На края съществото в каменното убежище задоволи любопитството си към огъня — или може би по-точно разбра онова, което можеше да му каже Крюгер — и продължи с въпроси, които навярно го интересуваха повече:
— Къде обикаля твоят свят: около Тиър, или около Арин?
Дар не разбра нищо, но за Крюгер всичко бе прекалено ясно. Той бе буквално втрещен, както би се почувствувало всяко човешко същество, което внезапно вижда как любимите му теории стават уязвими.
— Гледай го ти! — измърмори той приглушено, без да знае как да отговори веднага.
— Какво значи това?
Крюгер просто бе забравил, че прекалено острият слух е нещо обичайно в този свят.
— Израз на изненада на моя език — отвърна той колебливо. — Струва ми се, че не разбрах вашия въпрос.
— А аз мисля, че го разбра.
Макар и да не бяха произнесени от човек, тези думи напомниха на Крюгер за тона на някой строг учител, застанал срещу него; той реши, че е по-добре да продължи с началната откровеност.
— Не, аз не идвам от Арин; не зная дали около нея има планети, но около Тиър няма други.
Събеседникът му възприе новата дума без въпроси; навярно бе схванал значението й от контекста.
— Моят свят обикаля около слънце, което е много по-слабо от Арин, но е много по-ярко от Тиър; не мога да кажа на вашия език какво е разстоянието от тази система до него.
— Значи има и други слънца, така ли?
— Да.
— Защо дойдохте тук?
— Ние изследваме… Изучаваме други светове и техните слънца.
— Защо си сам?
Крюгер разказа подробно за премеждието: как скафандърът му бе останал в калната яма, как неговите другари го бяха изоставили, приемайки за напълно естествена гибелта му, и как се бе спасил случайно благодарение на корена на дървото.
— Кога ще се върнат твоите хора?
— Въобще не ги очаквам. Те нямат причини да вярват, че този свят е населен, защото никой от тях не е видял градовете, в които живеят хората на Дар, а вашето село просто не е било забелязано. Още повече че корабът е разузнавателен, полетът му ще продължи доста ваши години и данните за тази система ще бъдат проучени едва след като той се върне у дома. Дори тогава връщането им е малко вероятно, защото имат достатъчно много работа и по-наблизо от вас.