Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
Не, Трис не се стремеше да го отнеме от Йенефер. Всъщност тя се нуждаеше много повече от приятелката си, отколкото от него. Но кратката връзка с вещера не я разочарова. Тя намери това, което търсеше — емоции като чувство за вина, страх и болка. Неговата болка. Трис преживя тези емоции — те я възбуждаха и тя не можа да ги забрави, след като се разделиха. А какво е собствена болка беше разбрала наскоро. В момента, в който неистово пожела да бъде отново с него. Дори за малко, за миг — но да бъде с него.
А сега той беше толкова близо…
Трис стисна длан в юмрук и удари възглавницата. „Не — помисли си, — не ставай глупава, малката. Не мисли за това. Мисли си за…“
За Цири? Нима…
Да. Това беше истинската причина за посещението й в Каер Морхен. Сивокосото момиче, което в Каер Морхен искат да превърнат във вещерка. Истинска вещерка. Мутантка. Машина за убиване, същата като тях.
„Това е ясно — помисли си тя изведнъж, чувствайки отново силна възбуда, но този път от съвсем различен вид. — Това е ясно. Искат да накарат момичето да мутира, да я подложат на Изпитанието с Треви и на Трансформацията, но не знаят как да го направят. От старите вещери не е жив никой освен Весемир, а Весемир е бил само учител по фехтовка. Скритата в подземията на Каер Морхен лаборатория, покритите с прах бутилки с легендарните еликсири, печки, съдове за дестилация и реторти… Никой от тях не знае как се използва всичко това. Защото е безспорен факт, че мутагенните еликсири са създадени в незапомнени времена от някакъв магьосник ренегат, а наследниците му са ги усъвършенствали през годините, години наред са контролирали с помощта на магии процеса на Трансформация, на който са подлагани децата. И в един момент веригата се е прекъснала. Не са достигали магически знания и способности. Вещерите имат билки и треви, имат лаборатория. Знаят, рецептурата. Но нямат магьосник.
Кой знае, може да са опитвали? Да са давали на децата отвари, приготвени без участието на магия?“
Потрепери при мисълта какво може да се е случило с тези деца.
„А сега — продължи да размишлява тя — искат да накарат момичето да мутира, но не могат. А това може да означава… Това може да означава, че очакват помощ от мен. Следователно сигурно ще видя нещо, което не е виждал нито един жив в момента магьосник, ще науча неща, които нито един жив магьосник не знае. Прочутите треви и билки, съхраняващите се в дълбока тайна вирусни образци, знаменитите загадъчни рецептури…
И именно аз ще приложа на сивокосото дете серията от еликсири, ще наблюдавам мутационната Трансформация, със собствените си очи ще видя как…
Как сивокосото дете умира!
О, не! — потрепна Трис. — Никога! За нищо на света!
Впрочем може би отново се вълнувам преждевременно. Сигурно все пак не става въпрос за това. По време на вечерята разговаряхме, поклюкарствахме за това-онова. Няколко пъти се опитах да насоча разговора към Детето на изненадата, но безрезултатно. Веднага сменяха темата.
Наблюдавах ги. Весемир беше сдържан и загрижен, Гералт — неспокоен, Ламберт и Ескел — прекалено весели и бъбриви, Коен — толкова естествен, че чак изглеждаше неестествено. Искрена и открита беше само Цири — поруменяла от студа, разрошена, щастлива и адски лакома.“
Ядоха попара с препечени парчета хляб и сирене, а Цири се учуди, че няма гъби. Пиха ябълков квас, но момичето получи вода и явно беше учудена и разочарована. „Къде е салатата?“ — извика тя внезапно, а Ламбърт я скастри рязко и й нареди да си свали лактите от масата.
Гъби и салата? През декември?
„Ясно — помисли си Трис. — Хранят я с легендарните пещерни сапрофити6 и с неизвестна на науката планинска растителност, поят я с прочути екстракти от тайнствени билки. Момичето се развива бързо, навлиза в сатанинска, вещерска форма. По естествен път, без мутации, без риск, без хормонална революция. Но магьосницата не бива да узнава това. Нищо няма да ми кажат, нищо няма да ми покажат.
Видях как тича това момиче. Видях как танцуваше с меча върху гредата, ловка и бърза, по котешки грациозна, движеща се като акробатка.
Трябва, непременно трябва да прегледам тялото й, да видя как се е развила под влияние на нещата, с които я тъпчат тук. А ако ми се удаде да открадна и да измъкна оттук образци от «гъбите» и «салатата»? Виж ти…
А доверието? Плюя на доверието ви, вещери. На света има рак, едра шарка, тетанус и левкемия, алергии, синдром на внезапна смърт при новородените. А вие криете от света вашите «гъби», от които вероятно могат да се дестилират животоспасяващи лекарства. Държите ги в тайна дори от мен, към която твърдите, че изпитвате приятелство, уважение и доверие. Дори аз не мога да видя не само лабораторията, но и проклетите гъби!
6
Сапрофит — организъм, който използва за храна разлагащи се растения и животни. — Б.пр.