Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
— Не, те просто няма да гласуват. А нали знаеш какво се случва, когато ядрото се отвърне.
Колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че тя е права. Такава беше изнервящата реалност в партийната му работа. Холмс беше ориентиран към бизнеса демократ и ако зависеше от него, без да му мигне окото щеше да натири откачените левичари да вървят да красят Зелената партия.
Той поклати глава.
— Вечерта започва много добре, няма що. А са минали едва пет минути.
Стийли остана напрегната.
— Казвам ти, активистите, които призовават за конституционни промени, ще се възползват от конюнктурата, за да извлекат максимална полза. Ще забият барабаните и ще агитират чак до изборите. А ти и аз добре знаем кой ще го отнесе.
— Хейс ли?
— Не. — Стийли се намръщи. — Накрая може и той да пострада, но пръв ще опере пешкира моят шеф, главният прокурор Стоукс… Аз обаче няма да стоя със скръстени ръце и да позволя това да се случи. Нито той ще позволи.
Холмс започваше бавно да си дава сметка, че може да се сблъска с голям проблем. Главният прокурор Мартин Стоукс беше изгряваща звезда в Демократичната партия. Дори се говореше, че президентът се кани да разкара безполезния си вицепрезидент и да го замени със Стоукс. Този човек идваше от средата на големите пари и също като Холмс беше ориентиран към бизнеса и отбраната. Беше в състояние да неутрализира републиканците.
— Пеги, не бих казал, че съм съгласен с всичко, изложено от теб, но поне успя да провокираш интереса ми. — Той погледна към своята чаша и си взе маслина. — Тъй като те познавам добре, предполагам, че имаш план.
— Имам — потвърди Стийли. — Но няма да постигнем нищо, ако не накараш президента да поеме топката.
Холмс имаше значително влияние върху президента, но трябваше да признае, че в последно време везната се накланяше прекалено силно на страната на службите на реда, отбраната и разузнаването.
— Да чуем идеята ти и ще видим какво мога да направя.
10
Двата хеликоптера AH-64 „Апачи“ пристигнаха над селото една минута след началото на щурма. Единият започна да кръжи отгоре, докато другият отиде да вземе под охрана пистата. Двата щурмови хеликоптера носеха общо сто и двайсет ракети, шестнайсет снаряда „Хелфайър“ за борба с бронирани цели и трийсетмилиметрови оръдия в носовата част. В допълнение към огневата им мощ те бяха оборудвани с най-съвършените уреди за навигация, управление на огъня и средства за противодействие на радарите. Те бяха алтернативата на генерал Харли, тъй като не можеше да разчита на въздушни подкрепления от самолети.
Хеликоптер „Пейвхоук“ — модернизирана версия на „Блекхоук“, се появи от планинския проход и прелетя над селото на достатъчно разстояние от земята, за да е извън обсега на гранатометите РПГ. Въпреки това можеше да бъде поразен със зенитни оръдия или преносими ракети земя-въздух. По време на инструктажа им показаха разузнавателни фотографии на монтираните върху пикапите зенитни оръдия и ги нарекоха кодово „техника“. Също така ги предупредиха, че е много вероятно противникът да разполага с ракети земя-въздух.
Тъй като нямаха желание да си имат работа нито с оръдията, нито с ракетите, двамата пилоти продължиха да летят високо над селото и направиха остър завой, за да се върнат и свалят товара си. Докато се спускаха към открития терен, пилотът не изпускаше от очи едно парче земя, чиито координати бяха вкарани в бордовия компютър, и в инструментите, отчитащи скоростта и височината на машината. Помощник-пилотът оглеждаше хоризонта и нервно хвърляше по едно око към системата за предупреждение за ракетен обстрел. Макар че видимостта беше добра, бордовите стрелци оповестиха с викове кацането и обходиха с поглед терена за враждебни елементи.
Хеликоптерът се приземи на откритото поле и избълва десетчленния Специален тактически ескадрон на ВВС. Командосите, понесли на гърба си петдесеткилограмови раници, веднага се затичаха и след като се разпръснаха на известно разстояние, залегнаха плътно на земята и заеха отбранителни позиции. „Пейвхоук“ се издигна отново и бавно набра височина в разредения планински въздух.
Щом хеликоптерът достигна безопасен таван, ескадронът се зае за работа. Четирима души тръгнаха към главния път, за да го вземат под контрол и да прережат телефонните линии. Останалите се консултираха с портативните си компютри за спътникова навигация и прецизно започнаха да поставят инфрачервени навигационни светлини по полето. В другия край, на малко повече от километър, се водеше сражение и те го чуваха. Пукотевицата и автоматичният огън допълнително ги мотивираха да привършат със задачата си колкото е възможно по-скоро.