Ангел с часовников механизъм

В мига, в който Теса се върна към собствения си облик, върху нея се изля водопад от въпроси. За хора, живеещи в света на магията, събралите се нефилими изглеждаха потресени от нейната способност, което само потвърди това, което Теса вече подозираше — че талантът й да променя формата си е изключително рядък. Дори Шарлот, която вече знаеше за него, изглеждаше впечатлена от демонстрацията.

— Значи трябва да държиш нещо, принадлежало на човека, в който ще се превъплътиш? — попита Шарлот отново.

Софи и по-възрастната жена, която Теса сметна за готвачката, вече бяха отнесли чиниите с вечерята и бяха сервирали разкошен кекс и чай, които обаче стояха недокоснати от вечерящите.

— Не можеш просто да погледнеш към някой и…

— Вече ви обясних — каза Теса, която започваше да чувства слабо главоболие, — трябва да държа нещо, което им е принадлежало, или пък кичур коса, или мигла. Нещо тяхно. Иначе нищо не става.

— Смяташ ли, че мускалче с кръв ще свърши работа? — попита Уил от академичен интерес.

— Сигурно. Не зная. Никога не съм опитвала — Теса отпи от чая си, който бе изстинал.

— И Сестрите на мрака са знаели за умението ти? Още преди теб? — попита Шарлот.

Теса преглътна чая, който остави горчив вкус в устата й.

— Да. Тъкмо заради това ме отвлякоха.

Хенри поклати глава.

— Ала откъде са знаели? Това ми се губи.

— Не зная — каза Теса за сетен път, — така и не ми обясниха. Вече ви казах всичко, което знам. Те имаха точна представа какво умея и как трябва да бъда обучена, за да се науча да го правя. Всеки ден прекарваха часове с мен…

Теса отново преглътна, за да прогони горчилката от устата си. Спомените изплуваха в ума й — часовете в мазето на Къщата на мрака, начинът, по който й крещяха, как заплашваха, че Нат ще умре, ако не се превъплъти както те искат, агонията, когато най-после овладя умението.

— В началото беше болезнено — прошепна тя, — сякаш костите ми се чупеха и разтапяха в тялото. Принуждаваха ме да се превъплъщавам два-три пъти на ден, после дузина пъти, докато накрая изгубех съзнание. След това, на следващия ден, започваха отново. Бях заключена в онази стая, не можех да избягам… — Тя си пое дъх, треперейки. — Последният ден ме принудиха да се превъплътя в умряло момиче, което помнеше, че е нападнато от някой, въоръжен с кинжал. Че е намушкано. Че е преследвано от нещо, бродещо по уличката…

— Може би това е момичето, което намерихме с Джем — изправи се Уил със светнали очи. — Двамата с Джем се досетихме, че то е побягнало от нещо в нощта. Смятам, че те са изпратили Шакс демона по петите й, но аз го убих. Сигурно са се чудили какво е станало.