Магия за мрак
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Магия за мрак». Краткое содержание книги:
— Вярно казвате — Абрин я изгледа с искрено възхищение. — Милейди наистина добре разбира военните въпроси.
— Та знаела ли съм друго в живота си освен война? Вижте, ние разполагаме с повече коне. Ако искате, присъединете се към нас, но ви предупреждавам, че Богинята, на която служа, е богиня на мрака и кръвта. Това имах предвид, като ви говорех за нейната благословия. Помислете добре, преди да приемете.
Те обмисляха въпроса, като през цялото време я зяпаха, а накрая Абрин заговори от името и на двамата:
— Какво ни остава, милейди? Та ние сме само двама мъже без чест, без господар, на когото да служим, или пък клан да ни приеме.
— Тогава, решено. Ще яздите под моя заповед и ви обещавам, че ще ви се удаде случай да си отмъстите.
Усмихнаха й се с искрена благодарност. По това време воин, преживял битка, в която е загинал неговият господар, бе опозорен човек, прогонван от всяко убежище и подиграван, където и да отиде.
Малкият отряд пътуваше на юг към Кермор и продължаваше да събира други бойци като Абрин и Драуд, някои от тях оцелели от отряда на Елените и други, които упорито мълчаха за миналото си, но всички достатъчно отчаяни, за да оставят настрана удивлението си при вида на жрицата, застанала начело на отряд. Най-накрая Гуенивер разполагаше с трийсет и седем души, само трима по-малко от онези, които Авоик бе дал дума да доведе. Не можеше да се начуди, че полагат клетва с такава готовност и я приемат за началник толкова лесно. В последния ден от пътя им сподели лагерния огън на Рикин, който й прислужваше като ординарец.
— Я ми кажи — попита го тя, — дали като стигнем в Кермор, момчетата ще изпълняват заповедите ми?
— Разбира се, милейди — изглеждаше изненадан, че го пита. — Вие сте онази, която ги взе от пътя и им даде правото отново да се почувстват мъже. Освен това сте и жрица.
— Това има ли значение за тях?
— Охо, и то как. Вижте какво, всички сме слушали разказите за бойците, дали обет на Луната, нали така? Но е по-голямо чудо да видиш една от тях. Трябва да знаете, че за повечето момчета това е поличба. То е също като деомер и вие сте осенена от деомер. Всички знаем, че положително ще ни донесе късмет.
— Късмет ли? О, не ще ви донесе късмет, а само благоволението на Луната откъм Тъмната й Страна. Наистина ли искаш това благоволение, Рикин? То е нещо сурово, мразовит повей от Отвъдните земи.
Рикин потръпна, сякаш усети полъха. Дълго време стоя загледан в лагерния огън.
— Сурово или не, не ми остава друго — проговори накрая той. — Ще ви следвам, а вие следвайте Богинята и ще видим какво ще донесе Тя на двама ни.
Кермор лежеше на устието на Белавер — водният път, естествен гръбнак на кралството. Там реката беше изрязала широко пристанище във варовиковите скали. Сега, след опустошението на Дън Девери, градът беше втори по големина в кралството с осемдесет хиляди жители, приютени зад каменните стени. Тръгвайки от дълга поредица кейове и пристани, той се простираше нагоре по реката с разпилени криви улици, подобно на вълничките, които предизвиква хвърлен в локва камък. Неговите гуербрети го пазеха, а търговията с Бардек го правеше богат. Крепост вътре в крепостта, Дън Кермор беше построен на ниско изкуствено възвишение насред града и недалеч от реката. Каменният брохов комплекс, каменните странични сгради и казарми, до една покрити с цепен камък, се издигаха зад двоен пръстен от стени; никъде нямаше и парченце дърво, което би могло да пламне от запалена стрела. Извън главната порта имаше защитни кули, самата тя бе обкована с желязо и се отваряше и затваряше с рудан.
Когато въведе войската си през нея, над калдъръмения двор отекнаха възгласи:
— Това са Вълците! В името на всички богове, идват Вълците!
От броха и казармите се изсипаха хора, за да гледат, а пажове в червено и сребристо, цветовете на Краля, изтичаха да ги посрещнат.
— Милорд — възкликна едно от момчетата. — Чухме, че сте убит!
— Убит беше брат ми — рече Гуенивер. — Върви кажи на Краля, че тук е лейди Гуенивер, за да изпълни клетвата на лорд Авоик.
Пажът зяпна с широко разтворени очи към татуираното й лице, после се втурна обратно в броха. Рикин подбутна коня си до нея и се ухили.