Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Ами навремето хората участваха в лотарията, защото искаха да подпомагат разни благотворителни дейности.
— Нищо подобно! Не ставай смешна! На никой изобщо не му пука за благотворителност. Всеки го прави заради себе си, заради себе си и само заради себе си! — Баща ми гневно махва с дистанционното към Дейл Уинтън и екранът угасва.
— Татко! — извиквам потресено аз.
— Значи смяташ, че благотворителността е глупост, така ли? — пита мама в настъпилата тишина.
— Не съм казал такова нещо — отвръща баща ми мрачно.
— Татко! Пусни телевизора! — изскърцвам със зъби аз. — Пус-ни те-ле-ви-зо-ра!! — повтарям и вече се готвя да му измъкна дистанцонното от ръката, когато той натиска копчето и екранът светва отново.
Втренчвам се в него и не мога да повярвам на очите си. Първата топка вече е паднала в улея. Числото е 44. Моето число 44!
— …се появи за последен път преди три седмици — довършва изречението си Дейл Уинтън. — А ето и втората топка… И това е 1!
Буквално се парализирам. Ето, случва се! Пред очите ми! Наистина печеля лотарията! АЗ ПЕЧЕЛЯ ПРОКЛЕТАТА ЛОТАРИЯ!
Сега, когато това наистина става, изведнъж ме обзема невероятно спокойствие. Сякаш винаги съм знаела, през целия си живот, че точно така ще стане. Седя притихнала на дивана и имам чувството, че гледам документален филм за самата себе си и Джоана Лъмли примерно чете текста: „Дълбоко в себе си Беки Блумууд винаги е знаела, че някой ден ще спечели джакпота от националната лотария. Но когато това наистина става, дори самата тя не е могла да предвиди, че…“
— А ето че излезе и още едно число от първата десетка. И това е 3!
Какво?! Умът ми се връща рязко към действителността и аз се втренчвам объркано в екрана. Има някаква грешка! Сигурно искат да кажат 23.
— А ето че излезе и числото 2. Печелившето число от миналата седмица.
Усещам, че се смразявам. Каквсг става, по дяволите?! Какви са тези числа?!
— О, ето още едно число от първата десетка! Числото 4! Доста популярно число — това е дванадесетата му поява през тази година. И накрая… Числото 5! Невероятно! То се пада за първи път! А сега, нека подредим излезлите числа по ред…
Не! Не може да е вярно! Сигурно има някаква грешка! Просто няма начин печелившите числа в това теглене да са 1, 2, 3, 4, 5, 44. Това изобщо не е лотарийна комбинация! Това е някаква… някаква… гадна шега.
Та нали аз печелех! Печелех, по дяволите!
— Гледайте, гледайте! — възкликва мама. — Абсолютно невероятно! 1, 2, 3, 4, 5, 44!
— Че какво му е невероятното? — веднага я срязва татко. — Комбинация като всяка друга.
— Не може да бъде! — настоява мама.
— Джейн, имаш ли изобщо някаква представа от законите на вероятността?
Мълчаливо ставам от дивана и излизам от хола в момента, когато от телевизора се разнася заключителната музикална тема на предаването. Влизам в кухнята, сядам на масата и заравям лице в ръцете си. Да си призная, чувствам се доста… меко казано, объркана. Бях толкова дълбоко убедена, че ще спечеля джакпота от националната лотария! Вече живеех в голяма къща и прекарвах ваканциите си на Барбадос, заедно с всичките си приятелки, и влизах нехайно в „Аньес Б.“, откъдето си купувах каквото ми душа иска… Всичко беше толкова реално!
А сега какво?! Седя в кухнята на родителите ми, не мога да си позволя и да помисля за ваканция, а на всичкото отгоре днес следобед дадох осемдесет лири за някаква дървена купа, която дори не ми харесва!
Безкрайно нещастна пускам котлона, вземам оставения върху шкафа брой на „Женски журнал“ и започвам да го прелиствам — но дори това не е в състояние да ме разведри. Всичко ми напомня за парите, които дължа. Може би татко е прав. Може би наистина „П. П.“ ще ми реши проблема. Да предположим, че… да предположим, че започна да ограничавам всичките си разходи, така че да пестя по шестдесет лири седмично. След сто седмици ще съм ги спестила тези шест хиляди, дето ги дължа.
Изведнъж в ума ми проблясва светлина. Шест хиляди! Хич не е зле, нали? А като се позамисли човек, сигурно не е чак пък толкова трудно да се спестяват по шестдесет лири седмично. Ами да, приблизително толкова ми струват две вечери на ресторант. Искам да кажа, няма да умра без тях, нали така?
Ами да! Ей Богу, точно така и ще направя! Ще спестявам по шестдесет лири седмично, всяка седмица без изключение. Може дори да си открия специална сметка, по която да ги внасям. Ще бъде направо фантастично! Ще имам пълен контрол над финансите си! А когато си изплатя всички дългове, просто ще продължа да спестявам. Ще ми стане навик да бъда пестелива. А после, в края на всяка година, ще влагам спестените средства в някой класически инвеститорски проект с доказана стойност — например в костюм на Армани. Или на Кристиан Диор. В нещо наистина шик.