Бурен живот
- Автор: Литън Едуард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Краев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бурен живот». Краткое содержание книги:
Ърнест беше, както обикновено в стаята си, когато чу в коридора шум, който предизвестяваше пристигането на някого. След това чу много силен смях, а после — остър, ясен и жив глас, който премина през слуха му като бръснач. Ърнест веднага бе обладан от голяма мрачност. Той излезе на терасата, за да избегне повторението на това неприятно смущение: и наново потъна в разнебитените си мечти, в тази част на терасата, която заемаше най-уединеното крило на къщата. Разхождаше се със скръстени ръце, с наведени очи, със сбръчкани вежди и с всичките ангели, потъмнели върху благородното изражение на лицето, което по-преди изглеждаше сякаш готово да засрами дявола и да се противопостави на света. Ърнест последва лошите мисли, които го бяха завладели през Долината на сенките. Тутакси той почувства пред себе си нещо — някаква пречка, която по-рано не беше срещал. Сепна се и видя пред себе си младеж, облечен прилично, с вид на джентълмен, с внушително изражение на лицето.
— Господин Малтрейвърс, струва ми се — каза непознатият и Ърнест позна гласа, който го беше така смутил, — това е щастие, ние можем да се запознаем, тъй като намирам, че Кливлънд иска да бъдем приятели. Господин Лъмли Ферърс, господин Малтрейвърс. Тъй като аз съм по-възрастният, пръв подавам ръката си и се усмихвам. Хората винаги се усмихват, когато правят нови запознанства! Добре, това е свършено. В коя посока се разхождате?
Малтрейвърс можеше, когато пожелаеше, да бъде тъй горд като че ли никога не е излизал от Англия. Той се отдръпна с неприятно учудване; измъкна ръката си от тая на Ферърс и, казвайки твърде студено: — Извинете, господине, зает съм, — закрачи към стаята си. Хвърли се на стола си и забрави всичко, но ето че отново с учудване и гняв чу острия, ясен глас близо до рамото си.
Ферърс го беше последвал до стаята му.
— Казвате, че сте зает, драги. Искам да напиша няколко писма: ние няма да се смущаваме, не се безпокойте — каза Ферърс и седна до писалищната маса, потопи перо в мастилницата, нареди пред себе си листове и попивателна и скоро изписа доста страници с най-бързо драскане.
Малтрейвърс започна да наблюдава с любопитство новодошлия.
Сбито, но солидно като гранит чело се издигаше над малки, светнали, интелигентни очи; чертите бяха хубави, но по-скоро остри и напомнящи погледа на лисица; лицето имаше този силен здрав цвят, който обикновено говори за яко телосложение и висок животински дух; брадичката беше масивна и на един физиономист би подсказала твърд и силен характер, но устните му, пълни и големи, бяха устни на страстен човек, и тяхната безспирна игривост и полуусмивка говореха за веселост и хумор, при все че, когато бяха в застой, имаше в тях нещо злокобно.
Малтрейвърс го гледаше със сериозно мълчание, но когато Ферърс свърши четвъртото си писмо, (когато друг на неговото място би написал едва една страница), захвърли перото и погледна съсредоточено към Малтрейвърс с весел и проницателен поглед, в изражението на лицето на новодошлия имаше нещо капризно и след цялата тази сцена Малтрейвърс прехапа устните си, за да въздържи една усмивка, каквато не беше ползвал от седмици насам.