В случай на опасност
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В случай на опасност». Краткое содержание книги:
Рап се подготви и отвори вратата. Влезе в стаята и се изненада, че всички стоят с гръб към него. Направи няколко крачки напред и даде знак на Маслик да продължи надясно, където стоеше генерал Достум. Вниманието на всички бе насочено към коридора, водещ до офисите и главния изход. Трима души разговаряха. Единият беше Неш — единственият, който стоеше с лице към него. Рап не виждаше кои са другите двама, но както крещяха и ръкомахаха, изглеждаха доста ядосани.
— Значи твърдите, че този човек не е от ЦРУ, така ли? — попита строго по-високият.
— Чуйте ме — каза Неш. — Трябва да се успокоите.
Мич бързо огледа стаята. Всички от отряда му бяха тук, освен Дюмон. Той отново се огледа и пак не го видя. Не знаеше дали това е добър или лош знак, затова отново се заслуша в разговора.
— Да се успокоя ли? Това е моята база, господин Неш. Ако този човек е от ЦРУ и се представя за офицер от ВВС, ще тикна и двама ви в ареста.
Това трябва да беше генерал Гарисън. Рап се изпъна, изкашля се, за да привлече вниманието, и изкрещя:
— Какво, по дяволите, правите тук всички? Достъпът до ареста е забранен.
Всички се обърнаха по посока на новия повелителен глас. Генерал Гарисън подозрително погледна Рап:
— Кой сте вие?
— Не е важно кой съм. Важното е, че сградата е изолирана до седем-нула-нула тази сутрин. — Той посочи от единия край на залата до, другия. — Никой от тези хора не е упълномощен да бъде тук.
— По чие нареждане? — попита мъжът, който стоеше до генерала.
Рап погледна двете нашивки на яката му и отговори:
— На министъра на отбраната, капитане.
— Защо не сме уведомени?
— Съмнявам се, че министърът на отбраната ще си губи времето да обяснява действията си на капитани — изръмжа Рап. Отново се обърна към генерала: — Господин генерал, съветвам ви да се изтеглите от сградата и да ме оставите да си върша работата. Повярвайте ми… не е във ваша полза да се замесвате в това. Който ви е вдигнал от леглото, ви е направил лоша услуга.
Гарисън се обърна и погледна мрачно адютанта си.
— Сър — настоя Лиланд, — този човек е от ЦРУ. Залагам цялата си репутация, че е така.
Рап забеляза движение отдясно, но се сдържа и не погледна. Надяваше се, че Маслик отвежда Достум и останалите към вратата.
— Тук не става дума за вашата репутация, капитане. Става дума за кариерата на генерала. — Мич отново погледна Гарисън. — Няколко много високопоставени лица във Вашингтон чакат да свърша онова, за което са ме изпратили тук.
— Това включва ли да се представяте с фалшива самоличност като офицер от Военновъздушните сили на САЩ? — попита Гарисън.
Рап не знаеше какво да отговори, затова замълча.
— Или да пребивате затворници? — добави Лиланд.
— Стига толкова — изръмжа Рап. — Всички вън. — Отмести поглед от двамата офицери. — Трябва да поговоря насаме с генерала и неговия адютант.
Започна да изкарва хората към коридора. Всички тръгнаха с изключение на Неш.
— По-полека — намеси се капитанът. — Не мисля, че сте в позиция да давате заповеди.
Рап се обърна бързо към него, за да не му даде време да каже още нещо, например да заповяда на войниците да останат на място.
— Генерале, съветвам ви да заповядате на този всезнайко да си затваря устата. Това, което ще ви кажа, е строго поверително. Само президентът, министърът на отбраната и неколцина други са информирани. Не мога да говоря за това пред цяла стая обикновени войници.
Без да чака отговор, Рап изкара и останалите. После се обърна към Неш:
— Вие също.
Размърда беззвучно устните си: „На самолета“.
Неш поклати глава:
— Не.
— Това е заповед! — Рап хвана приятеля си за ръкава и го поведе към вратата. Добави шепнешком: — Връщай се във Вашингтон. Аз мога да се оправя тук… ти не можеш. Кажи им, че съществуването на трета терористична група е потвърдено, и уреди прехвърлянето на Мохамад в наши ръце.