Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Мета с характерната си настойчивост търсеше резервен изход в тавана на пещерата — интересуваше я вариант за бягство нагоре. Язон се вълнуваше много повече от пътя надолу. С всяка минута той все по-ясно усещаше, че такъв вариант има! И му помогна именно цигарата. Беше застанал на колене в изследвания вече отсрещен ъгъл и както си държеше вече съвсем късия фас забеляза, че струйката дим видимо се всмуква в цепнатината между изгнилите дъски. Доближи длан. Духаше като през открехнат прозорец! Някъде под тях се намираше голяма и по всяка вероятност студена кухина.
— Мета — каза Язон, — помисли с какво можем да копаем.
Под тънкия слой земя се откри кръгъл и леко изпъкнал люк от неръждаем метал с вентилационна решетка в единия край. Дръжка не се виждаше, но като хванаха решетката, те с лекота отместиха капака и осветиха с фенерчето надолу. Тесният канал на шахтата изчезваше някъде в безкрайността. Доколкото можеше да се види, кладенецът изглеждаше идеално прав, а лъчът светлина, погълнат от черните матови стени, бързо се топеше в мрака. Движение на въздуха сега почти не се усещаше, а миризмата, която идеше отдолу, беше неочаквана. Не съобразиха веднага какво им напомня. След това се досетиха и разбраха защо не изпитват страх. Така мирише стерилната чистота на нов космически кораб.
— Мисля, че си струва да се спуснем тук. По принцип в тази тръба можем да се движим и опрени с колене и гръб в стените, но по-добре да навържем всички остатъци от въжетата и ти да ме осигуряваш отгоре.
Мета не възрази. Тя само се измъчваше от своята невъоръженост. Но какво да се прави, ако смъртната заплаха дойдеше откъм шахтата, тя беше готова да се сражава и с голи ръце. И все пак, оттам лъхаше повече на спасение, отколкото на гибел.
Въжето почти беше свършило, когато Язон се провикна:
— Виждам голям страничен проход.
Очевидно в следващия момент той влезе в този проход или просто прекрачи зад ръба на перпендикулярната тръба. Във всеки случай опънатото въже се отпусна, но Мета не успя да попита каква е ширината на страничния отвор и какво се вижда в него. Всичко, което последва, стана практически едновременно.
Дълбоко долу замигаха зелени и червени светлинки, в тъмницата нахлу вятър и всичко наоколо потъна в ниско бръмчене, през което се чуваше тънък звън. След това плътна вълна въздух като гигантска длан отхвърли Мета назад. Въжето се скъса и заедно с отдалечаващия се вик на Язон изчезнаха всички шумове. Когато тя отново погледна зад ръба на шахтата само индикаторните лампички, както ги нарече за себе си тя, продължаваха да мигат в дълбината.
Второ фенерче Мета имаше, но нямаше кой знае какъв избор.
Където и да беше отнесен Язон по този пневмопровод, тя трябваше да го последва. И Мета започна да се спуска без всякакви въжета.
Девета глава
Пневмотръбата изплю Язон в широк, яркоосветен тунел с бели стени. Насрещен поток въздух услужливо го спря, като го предпази от падане.
„Е, какво пък — помисли той. — Много по-приятно е да имаш работа с цивилизации от такова ниво.“ Междувременно проходът зад гърба му бързо се затвори с плътно прилепваща преграда. Човек, който не го е видял с очите си, не би повярвал, че тук има въздухопровод. Язон за всеки случай драсна по долния край на стената с неизтриващ се маркер и бодро пое напред. „Добре де — отсъди той. — Засега нямам причини да искам да се връщам веднага. Само дето Мета… Но тя неизбежно ще попадне тук“, самоуспокояваше се той.
Тунелът леко зави наляво и след като повървя по приятно пружиниращия под поне два километра, Язон усети, че нещо не е наред. Ако коридорът е пръстеновиден, по него може да се обикаля вечно. Ами ако навърта вече втора обиколка? А колкото до неизтриващата се черта от маркера, можеше и да не я забележи, пък и какви ли са възможностите на местните шегобийци?! Язон спря, пресметна радиуса, дължината на окръжността и като се убеди, че още е далеч от цяла обиколка, реши да обръща по-голямо внимание на стените. Не може да има само един-единствен вход и изход в целия този бял коридор.