Скай

— Здравей, Зед — каза Зоуи с престорено тънък глас.

Смразих се от неудобство. Държахме се като група фенки, които преследват знаменитост.

— О, здравейте. — Погледът на Зед обходи всичките и после се върна на мен, едва забележима между Тина и стената. Той остави приятеля си да продължи да върви и спря при нас. — Нямах възможност да те поздравя, Скай. Страхотно спасяване.

Да го вземат дяволите. Присмиваше ми се.

— Да, мисля, че беше невероятно — отговорих иронично.

— На всички казвам, че ти провървя. — Зед подръпна ремъка на чантата на рамото ми.

Стомахът ми потръпна. Жестът беше почти собственически. Какво правеше Зед Бенедикт? Държеше се мило с мен?

— Аз пък им казвам, че са ми помогнали. — Изгледах го сурово. Каква беше играта му? Наистина ли ми беше казал какво да направя? Побърквах се, защото не знаех кое е реално и какво съм си въобразила.

— Разкрит си, Зед. Всички знаем, че не завъртя топката, както правиш обикновено. — Тина ми се усмихна притеснено. Не беше пропуснала да забележи как той небрежно докосна ремъка на раницата ми.

Зед вдигна ръце в знак, че се предава.

— Само приспивах Скай с фалшиво чувство за сигурност. Следващия път няма да й е толкова лесно.

Зоуи подсвирна, забавлявайки се на неизказаното флиртуване в разговора, макар че Тина и аз не изпитвахме същото.

— Няма да стане. Зед Бенедикт, ти си създал образа на най- гадното момче на годината и сега знаем, че си падаш по беззащитни дребни блондинки с влажни очи.

— Зоуи! — възразих. Подмятането й беше твърде сходно с „русото зайче“. — Не ме изкарвай тъпа.

— Госпожица Привлекателна отново показва характер! Знаех си, че имаш такъв скрит някъде — рече Зоуи, възхитена от раздразнителната ми реакция.

— И ти щеше да бъдеш такава, ако изглеждаше като мен. Никой не ме приема сериозно.

Ядосах се още повече, когато тримата прихнаха да се смеят.

— Значи съм смешна, така ли?

— Извинявай, Скай — Тина вдигна ръка, за да ми попречи да тръгна възмутено. Но ти изглеждаше толкова настървена, когато го каза, че…

— Да, много страшна — съгласи се Зоуи, която се мъчеше да не се разсмее. — Като Бамби с картечен пистолет „Узи“.

— И за да сме наясно, никой от нас не те мисли за тъпа — каза Тина. — Нали?

— Определено не — добави Зоуи

— Но трябва да се съглася със Зоуи — обади се Зед, сдържайки усмивката си. 

— Изобщо не си гадна като мен. Може би трябва да ти давам уроци. Бъди внимателна, чу ли? — Той леко докосна ръката ми и тръгна. Стомахът ми изпърха няколко пъти.

— Леле, страхотно дупе — въздъхна Зоуи, докато гледаше в гръб Зед.

— Не говорете за задника му! — гневно рекох аз и това отново ги оживи. Пак ли ме предупреждаваше Зед?

— Ще се опитаме, но е трудно, когато ти говориш такива неща — ухили се Зоуи, без да обръща внимание на другите от класа, които влизаха в лабораторията. Закачките към мен бяха далеч по-приятни от всичко, което можеше да предложи учителят по биология.