Нифрон се въздига
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-13-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нифрон се въздига». Краткое содержание книги:
Нифрон се въздига е великолепна история - забавен сюжет с нови образи и изобилие от действие! Стилът на Съливан се чете с лекота, а историята е достатъчно заплетена, за да бъде вълнуваща, но същевременно не тъй усложнена, та да изисква разгръщането на вече прочетени страници за припомняне на отминали събития и герои.
Традициите на Кранстън, Ландорнър и Уидли днес бяха наследени от сегашния магистър на вълшебните науки Аркадиус Винтариус Латимър. Някогашният учител на Ариста не забелязваше границите на добрия вкус, още по-малко политическите или религиозните такива. Канцлер Ламбърт ръководеше университета, защото църквата одобряваше политическите му пристрастия. Ала Аркадиус безспорно бе сърцето и душата на Шеридън.
- Да ви отведа ли при Аркадиус? - попита Ариста, докато поверяваха конете на отговорника на конюшнята. - Той наистина е много умен и достоен за доверие.
Ройс кимна и тя ги поведе към Гленището, както повечето студенти наричаха оригиналната постройка на Имперския колеж, построена в чест на Гленморган. Постройката приличаше на катедрала, носеше великолепието, характерно за времето на Стюарда, за съжаление липсващо от болшинството университетски сгради. Придружителите на Ариста я последваха безмълвно към втория етаж, отръсквайки плащове и коси. Тъй като принцесата можеше да бъде разпозната, тя не свали качулка.
- Както виждате, трансформацията на олово в злато е напълно възможна, ала процесът би струвал много повече от стойността на полученото злато, което обезсмисля целия процес, поне чрез този метод.
Ариста дочу познатия глас на Аркадиус да отеква, докато наближаваха аудиторията.
- Има и такива, които се възползват от временната трансформация, за да заблудят невежите, създавайки глупашко злато с изключително реалистични характеристики и което след няколко часа се връща към първоначалната си натура.
Аудиторията бе изпълнена с редица места, по които бяха насядали еднакво облечени студенти. Преподавателят се намираше на подиум. Бе слабоват възрастен мъж, облечен в синя роба, с бяла брада и кацнали на върха на носа му очила.
- Опасността тук е във възникналите у измамените афектации - продължи той, предизвиквайки смях по редиците. - Преди да се замислите над натрупването на богатство с фалшиво злато, знайте, че това е било опитвано от мнозина преди вас. Това престъпление - а то е престъпление - обикновено довежда до най-често безцеремонната екзекуция на измамника от страна на измамения. Това е и причината да не виждате своя преподавател да носи изящни копринени одежди от Вандън и да се разхожда с осмоконна колесница, придружаван от обширна свита.
Още смях.
Ариста не бе сигурна дали лекцията приключваше или преподавателят бе забелязал новодошлите и беше претупал нещата по-рано. Във всеки случай той закри днешния урок, като възложи домашно и напомни датите на предстоящите изпити. Повечето от студентите излязоха, а една част се скупчиха около преподавателя си, засипвайки го с въпроси, на които той търпеливо отговори.
- Позволете ми да ви представя - каза Ариста, докато се спускаха към катедрата. - Зная, че Аркадиус изглежда малко... особен, но е наистина интелигентен.
- И жабата избухна, тъй ли? - казваше магьосникът на младеж с тъжно изражение.
- Голяма бъркотия направи, сър - отвърна младежът.
- Характерно - прояви състрадание преподавателят.
Студентът се изсмя:
- Не разбирам. Смесих азотната киселина, сярната киселина и глицерина и й ги дадох. Тя изглеждаше наред. Точно както казахте, стомахът й задържа сместа, но когато подскочи...
Обучаващият се сведе рамене, а приятелят му живописно изигра експлозия.
Аркадиус се изкикоти:
- Следващия път първо отстранете стомаха. Тогава има много по-малка вероятност от скачане. Сега вървете и почистете библиотеката, докато магистър Фалкуин не се е върнал.
Момчетата отърчаха. Ройс затвори вратата на аудиторията след тях. Вече Ариста спокойно можеше да свали качулката си.
- Принцеса Ариста! - радостно възкликна Аркадиус, отправяйки се към нея с широко разперени ръце. Двамата се прегърнаха. - Ваше Височество, каква великолепна изненада! Нека ви погледна.
Той отстъпи назад, все още държейки я за ръце.
- Малко разчорлена, мокра до кости и цапаща аудиторията ми с кал. Сякаш отново сте студентка.