Град на демони
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0771–7
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Град на демони». Краткое содержание книги:
Сега, когато седмицата на смърт и разруха наближава, тримата приятели усещат надигащото се зло. Но тази година към битката с тъмната сила са се присъединили и три жени. Лейла, Куин и Сибил са свързани по някакъв начин с демона, също както мъжете – със силата, която някога го е възпряла.
След ритуала за кръвно братство градският адвокат Фокс е придобил дарбата да чете мислите на другите хора. Лейла има същата способност, но й е трудно да свикне с нея. Тя среща разбиране и подкрепа от страна на Фокс, но скоро и двамата съзнават, че помежду им се е зародило нещо повече от приятелство.
Сега й трябваше нещо повече от чаша вино, за да се отпусне.
Тя допи виното си, а Фокс разчисти масата в кухнята и й наля още една чаша. Лейла не каза нито дума и той я остави да помълчи, да събере мислите си, докато седне.
— Добре. Знаеш ли как се медитира?
— Имам представа.
В тона й прозираше лека нотка на раздразнение. Това не го ядоса.
— Трябва да седнеш, за да започнем. Проблемът при медитацията — заговори той, когато Лейла седна до него — е, че повечето хора не успяват истински да достигнат до ниво, на което напълно да престанат да мислят за работата си, за часа при зъболекаря или болката в гърба. Но можем да се доближим до това състояние. С дихателни упражнения… ще използваме дишането. Затвори очи… представи си чиста бяла стена…
— И да запея монотонно: „Оммм“. Как ще ми помогне това да контролирам дарбата си? Не мога да вървя по улиците, медитирайки.
— Целта е да ти помогне да се пречистиш. Да… започвам да говоря като майка си — да проясниш ума си, аурата си, да постигнеш баланс на „ци“.
— Моля те.
— Това е дълъг процес, Лейла. Досега си се докоснала само до повърхността, или си потопила пръстите си. Колкото по-дълбоко навлизаш, толкова по-опасно е.
— Какво може да ми се случи?
— Ако навлезеш твърде дълбоко за твърде дълго? Да получиш главоболие, гадене, кръвотечение от носа. Може да боли. Да се чувстваш изцедена.
Тя се намръщи и прокара пръст надолу по чашата си.
— На тавана на старата библиотека Куин получи проблясък за Ан Хокинс. После не беше на себе си. Остро главоболие, световъртеж, гадене. — Лейла шумно въздъхна. — Добре. Много съм зле с медитацията. Когато стигахме до онази поза на пълна релаксация в курса по йога, успявах да отпусна тялото си, но не преставах да мисля за задълженията си по-нататък през деня или пък дали да си купя страхотното кожено яке, което съм видяла. Ще се упражнявам. Може да потренирам със Сибил.
„Защото с нея е по-безопасно, отколкото с мен“, помисли си Фокс, но не каза нищо.
— Добре, засега ще останем на повърхността. Успокой се и освободи ума си от незначителни неща. Както докато миеше съдовете.
— По-трудно е, когато е съзнателно. Изплуват какви ли не мисли.
— Да. Скътай ги някъде — предложи той с шеговита усмивка. — Прибери ги в някой ъгъл. Погледни ме. — Фокс сложи ръката си върху нейната. — Само ме погледни и се съсредоточи. Познаваш ме.
Лейла се почувства малко странно, сякаш виното изведнъж бе нахлуло в главата й.
— Не те разбирам.
— И това ще стане. Погледни ме. Представи си, че отваряш врата. Завърти дръжката, Лейла. Хвани я и я завърти, само няколко сантиметра. Погледни ме. За какво си мисля?
— Надяваш се да не изям всичките оризови пръчици. — Тя долови шегата му, беше като топло синьо сияние. — Ти ми помогна.
— Направихме го заедно. Остани до вратата. Остани съсредоточена. Открехни я още малко и ми кажи какво чувствам.
— Долавям… спокойствие. Толкова си спокоен. Не зная как успяваш. Не мисля, че аз някога съм била толкова спокойна, а сега, след всичко, което се случи и продължава да се случва, не зная дали някога ще бъда. И… малко си гладен.
— Насила изядох почти порция салата от патладжани на обяд. Затова поръчах…
— Телешко „Кунг Пао“, грах, студени спагети, дванайсет яйчени рулца, оризови пръчици. Дванайсет рулца?
— Ако остане нещо, ще го хапна на закуска.
— Отвратително. А сега си мислиш, че би хапнал и мен на закуска — добави тя и издърпа ръката си под неговата.
— Съжалявам, не успях да го скрия. Добре ли си?
— Малко ми се вие свят, но да, добре съм. Все пак, с твоята помощ е по-лесно, нали? Защото знаеш как да подходиш към мен.
Той взе недопитата си бира и се облегна на стола си.
— Ако в магазина ти в Ню Йорк влиза жена и просто разглежда… Как разбираш накъде да я насочиш, как да подходиш към нея?
— Как да я предразположа? Донякъде преценявам по външността, по облеклото, чантата и обувките, които носи. Тези неща са повърхностни и могат да се окажат подвеждащи, но са начало. Освен това съм отраснала в този бранш, така че имам усет за типове клиенти.
— Залагам девет на едно, че си знаела кога да извадиш екстравагантна кожена чанта от склада и кога да се насочиш към консервативна черна. И дори клиентката да казва, че търси бизнес тоалет, си отгатвала кога всъщност би предпочела малка секси рокля и лъскави сандали.