Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Болинджър, от друга страна…
Писъците на приятелите му, изглежда, по някакъв начин го правят щастлив, изпълват го с непонятна увереност и радост. Той се обръща към Хари като мечка, видяла плячка, огромните му рамене се навеждат тромаво напред, когато той заема бойна поза. Има нещо мечешко и в походката му — бавна, могъща и нескопосана, сякаш не е свикнал да ходи на два крака.
Хари го удря като кобра, толкова бързо, че човешкото око не успява да долови движенията му, и пищялът му се понася към коляното на Болинджър в опит да го осакати. И в този момент става ясно, че тромавостта на Болинджър е била уловка, опит да заблуди Хари. Ненапразно Болинджър има най-високи резултати в класа си.
Той повдига крака си — не високо, само няколко сантиметра, колкото ритникът да стане безобиден — и връхлита върху Хари като падаща стена.
Тежестта му събаря двамата на пода. Болинджър е отгоре и отново не може да се види какво правят двамата. В програмата на Бойните студенти влиза и жиу-жицу в легнало положение; мокро хрущене показва какво се случва със ставите на Хари в момента.
На заден план се виждам аз как се превъртам и се опитвам да стана. Спомням си, че знаех, че Хари е в беда и трябва да се размърдам. Иска ми се да си мисля, че съм се опитвал да му помогна, но може и да е само самоизмама.
Най-вероятно се опитвам да избягам.
Тъкмо успявам да се изправя, когато Хари по някакъв начин се освобождава от ръцете на Болинджър и сграбча онази половинметрова тръба, която Конър по-рано е изпуснал. Удря Болинджър по тила, после още веднъж, сякаш за да му покаже, че това първия път не е било случайност. Но Болинджър не е аматьор; вместо да се претърколи и да даде на Хари пространство за замах, той се притиска още по-плътно към противника си, опитвайки се да хване ръката му. Обаче после се вижда как той се дърпа конвулсивно, изревава и скача на крака с могъщ тласък, без да обръща внимание на тежестта на Хари, който виси от лицето му, държейки се за него със зъбите си.
Болинджър с вой го избутва и лисва кръв; Хари се удря в стената, в преградата между две от кабините, но отново скача на крака. Едната му ръка виси безволево, извадена от рамото, единият крак не издържа тежестта на тялото му, но той все още се усмихва, докато изплюва на пода част от бузата на Болинджър.
Болинджър се хвърля отново към него, но сега Хари има и място, и време да замахне с тръбата. Тя се врязва в горната част на ръката на Болинджър с мокро хрущене, пречупвайки костите му, а Хари, вместо да замахне отново, продължава да се върти, правейки пълен оборот. Ранената ръка на Болинджър се отпуска и той няма с какво да се защити, когато тръбата изсвистява — наистина изсвистява, сякаш някой е духнал в бутилка — и разцепва черепа му точно над дясното ухо.
Очите на Болинджър се затварят и той пада на колене, лицето му става напълно бяло — като на кукла, на мъртвец — и той рухва напред върху студените плочки на пода и тялото му отскача от удара.
Хари стои над него, поклащайки се, а лицето му гори като факел.
Когато охранителите пристигат, нанасям единствения си удар в този бой; застанал на колене до тялото на Болинджър, повръщам върху гърба му.
15.
По-късно това ни превърна в герои, разбира се — особено Хари. Свидетелството на охранителната камера беше неопровержимо — той ми беше спасил живота.
Наистина имаше едно или две несъответствия, които доста заинтригуваха разследващите от службата за безопасност. На първо място, те изобщо не успяха да установят по какъв начин Хари е влязъл през вратата на тоалетната, държана от Боен студент, с четиридесет килограма по-тежък от него. „Не знам — обясняваше Хари отново и отново. — Дори не съм го забелязал. Може просто да е стоял до вратата, а да не я е държал.“
Разбира се, нямахме намерение да им разправяме, че Хари се е крил в шкафчето за санитарни принадлежности повече от час.
Следователите не можеха да разберат и по какъв начин Болинджър е възнамерявал да се измъкне сух от тази история, след като всичко е станало пред погледа на охранителната камера. Тормозиха ни няколко дни с този въпрос, а ние неотменно настоявахме, че сме в пълно неведение, докато най-накрая Болинджър не дойде на себе си в достатъчна степен, че да може да отговаря на въпросите със своя дрезгав, вече несигурен глас.
Изглежда, някакъв студент по Бойна магия, на име Пиърсън, се бил спречкал с мен. Без да е наясно колко смъртоносни са намеренията на Болинджър, той му предложил да му помогне срещу мен, като извади от строя охранителна камера по негов избор. След като ме следили няколко дни, Болинджър и сподвижниците му решили, че тоалетната на лингвистичния корпус е най-подходящото място да се справят с мен — аз ходех там всеки ден по едно и също време, през междучасието.