Заклинателка
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Night World #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-43-2
- Переводчик: Яна Йотова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заклинателка». Краткое содержание книги:
— Тя попита Мадам Кюри какво й е — отбеляза хладно Розамунд. Теа я погледна изпитателно. Цялото семейство на Ерик ли беше толкова наблюдателно?
— Ха-ха — каза Теа, но гласът й изтъня.
— Аз те харесвам — каза Розамунд със същия безстрастен глас. — А сега откъде можем да намерим зеле?
— Отиди и виж в хладилника с ваксините — каза Ерик. — Ако там няма, можем да използваме витамини.
Розамунд припна към другата стая под умиления поглед на брат си.
— Тя е интересно дете — каза Теа.
— И освен това е почти гениална. А също така и най-малката войнствена феминистка на света. Даде под съд Момчешкия клуб на следотърсачите заради това, че отказват да я приемат. Оказа се, че съответният Момичешки клуб не ходи на походи, а вместо това се занимава с плетене на дантели.
Теа го погледна.
— А ти какво мислиш за това?
— Аз ли? Просто я карам до кантората на адвоката, когато мама няма възможност да го направи. Мисля, че й помагам по този начин. И освен това тя е съвършено права.
Теа гледаше Ерик, докато сгъваше синьото одеяло, чувайки в ума си глас, който също като водещ на телевизионно шоу описваше главния приз, който победителят в състезанието щеше да спечели:
„И така, вижте това момче. То е чувствително, но напрегнато. Смело. Много проницателно. Срамежливо, но със страхотно чувство за хумор. Умно, искрено и обича животните…“
Но е човек.
И какво от това?
Теа се чувстваше странно. Сякаш беше вдишала твърде много от корена на Йемона. Въздухът бе сладникав, тежък и някак си парещ, сякаш изпълнен с напрежение.
— Ерик…
Тя усети как докосва опакото на ръката му. Той изведнъж пусна одеялото и улови нейната. Без да я поглежда. Продължи да се взира в бюрото. Сетне въздъхна тежко.
— Ерик? Понякога имам чувството, че ако затворя очи, изведнъж ще изчезнеш.
„О, Илития — помисли си Теа. — О, Афродита. В страшна опасност съм.“
Беше едновременно ужасена и ликуваща. Чувстваше се неловко и в същото време някак си сигурна. Беше изплашена до смърт, но без да се страхува от нищо. Онова, което искаше в момента, беше толкова просто. И ако и той изпитваше същото, всичко щеше да е наред.
— Вече дори не мога да си представя живота без теб, но се страхувам, че ще си отидеш — каза Ерик, все така втренчен в компютъра на бюрото. Сетне се обърна към Теа. — Ядосана ли си?
Теа поклати глава. Струваше й се, че сърцето й ще изскочи от гърдите. Когато срещна погледа му, като че ли се затвори електрическа верига. Сега те бяха свързани един с друг, сякаш самата Афродита ги беше притеглила в обятията си.
Всичко беше топло и прекрасно. По-хубаво беше от това да прегърнеш кутрето, защото Ерик можеше да отвърне на прегръдката й.
Бузата й бе опряна до тази на Ерик. Никога преди не беше изпитвала нещо по-възхитително. Страната му бе гладка и твърда — тук беше в безопасност, тук беше обичана. Можеше да остане така завинаги. Изпълни я спокойствие, подобно на струя от хладна вода. Бяха като птици, които се обгръщаха с крилата си.
„Лебедите остават с половинката си завинаги… а когато единият от двойката види другия, веднага го познава“ — мислеше си Теа. — „И точно това се случи с нас в пустинята. Ние се познахме, сякаш всеки от нас надникна в душата на другия. А веднъж щом го сториш, оставаш свързан завинаги.“
Да, и за това си има понятие в Нощния свят, нашепваше част от съзнанието й, сякаш се опитваше да наруши спокойствието й. Принципът на сродната душа. Нима искаш да кажеш, че твоето единствено и най-близко същество на света е човек?
Но Теа нямаше да се уплаши, не и сега. Чувстваше се откъсната едновременно и от Нощния, и от човешкия свят. Тя и Ерик създаваха своя собствена реалност, беше достатъчно просто да стои тук и да усеща диханието му, без да се притеснява за бъдещето…
Чу се скърцане на врата, в помещението полъхна студен вятър.
Теа се сепна и отвори очи. Сърцето й подскочи и започна да бие лудешки.
Беше вратата, през която бе влязла Розамунд. Външната врата, която Ерик вероятно бе оставил отключена. И там стоеше Блейс.