Огнено сърце
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-085-0
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огнено сърце». Краткое содержание книги:
– Но вие дори не знаете какво искам – изтърсих аз. – А и не съм толкова млада. След две седмици ставам на деветнайсет.
Инес завъртя очи.
– Водолей? Става все по-зле и по-зле.
Госпожа Теруилиджър си бе възвърнала донякъде увереността и срещна без да трепне втренчения поглед на Инес.
– Тя е изключително дисциплинирана и много напреднала и обучението. Отнася се много сериозно към това и вече се присъедини към Стелата.
Последното поне се оказа изненада за Инес и тя ме изгледа по друг начин, сякаш с нараснало внимание – макар и далеч не одобрително.
– Е, предполагам, че това все пак е нещо.
– Дотук беше само за загрявка – подметна Ейдриън.
Стрелнах го предупредително с поглед. Не исках да ми помага" по този начин.
– Моля ви, госпожо, нуждая се от вашите съвети. Научих, че неведнъж сте се срещали със стригои. Дори сте имали схватки с неколцина от тях. Искам да узная повече за това.
Тя не изглеждаше впечатлена от молбата ми.
– Хм, това ли е всичко? Очаквах, че някоя като теб ще знае повече от мен.
– Не и за магическите средства – уточних аз. – Как се борихте с тях?
– По същия начин, както се борят и всички други. С колове, огън или обезглавяване. Не че мороите ни дадоха много колове, но в миналото успях да подпаля няколко стригои. Нужно е само едно хубаво заклинание, за да призовеш мощна огнена топка.
Това не беше кой знае какво разкритие.
– Да. Това заклинание ми е добре познато.
Инес изгледа госпожа Теруилиджър с насмешка.
– Твоята къща не беше ли наскоро подпалена? Мили Боже, само не ми казвай, че вътре сте правили експерименти с огнени топки.
Учителката ми се размърда неловко.
– Не. Тази история сигурно си я чула от Алисия де Гро. – Гласът ѝ леко потрепери. – Беше ученичка на Вероника.
– Онази, която се отдаде на злото.
– Да. Силни я победи и ми спаси живота.
Инес отново прикова поглед в мен по начин, подсказващ, че може би не бях пълна загуба на време и аз побързах да се възползвам от това.
– Моля ви, госпожо. Моля ви да ми помогнете. Приличате на човек, който цени високо знанието и обучението. Ще ви бъда много благодарна, ако споделите с мен поне малко от мъдростта си.
– А защо да ти помагам? – попита тя, но можех да се закълна, че беше заинтригувана. Ласкателството наистина вършеше работа. – Ти не можеш да ми предложиш в замяна някакво виеше познание.
– Да, но ме бива за други неща. Помогнете ми и аз ще. Ще ви поправя колата, паркирана отпред. Ще сменя гумата.
Предложението ми я слиса.
– Но ти си с пола.
– Предлагам това, което мога да свърша. Ръчна работа в замяна на мъдрост.
– Не вярвам, че можеш да го направиш – заяви тя след няколко минути на размисъл.
Скръстих ръце.
– Това беше доста грубо.
– Имаш петнайсет минути – отсече своенравната ни домакиня.
– И десет ми стигат.
Естествено, Ейдриън реши да "надзирава" работата ми.
– Ще побеснееш ли, ако ти кажа колко е горещо това? – попита той и коленичи до мен, като внимаваше да не се изцапа.
Нямах време за подобни любезности, докато оглеждах резервната гума, която не изглеждаше кой знае колко по-добра от спуканата.
– Предполагам, че имаш предвид времето. – Започвах да се потя, което никак не ми помагаше.
– Наистина ли мислиш, че тази кола е толкова важна за нея, че да се съгласи да ти помогне? Нещо ми подсказва, че последното ѝ пътуване е било с карета, теглена от два коня.
Отворих кутията с инструменти в багажника на колата на госпожа Теруилиджър. Зарадвах се, че бяха добре комплектувани и съвместими.
– Не става дума за колата. Това беше тест, целящ да докаже, че не съм някаква "вятърничава хлапачка". Мисля, че ѝ доставя удоволствие като гледа как другите ѝ играят по свирката. Надявам се, че сръчността ми с гумата ще спечели доверието ѝ.