Дуел
- Автор: Бэгшоу Тилли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дуел». Краткое содержание книги:
Два часа по-късно Мили лежеше на плоския покрив в задната част на хотела, сгушена уютно в смокинга на Хари, вторачена в звездите. И двамата младежи бяха безнадеждно вкаменени.
— Мислиш ли, че някой вече е забелязал отсъствието ни? — попита Хари, като отхапа огромно парче от шоколада, който бе свил от магазина за сувенири, а после го предложи на Мили.
— Не знам — отговори тя, като задъвка шоколада благодарно. — Вероятно. Ох! — възкликна внезапно, сякаш си бе припомнила нещо изключително важно. — Мислиш ли, че изпуснахме реверансите пред тортата? Майка ми ще побеснее, ако сме ги пропуснали.
Хари се изкикоти диво.
— Реверанси пред торта! — изсмя се, после заповтаря думите упорито.
Накрая изразът звучеше толкова тъпо, че и двамата се загърчиха от смях.
— Споменах ли ти колко силно мразя Рейчъл Дилейни? — подхвърли Мили, след като си пое дъх. — Мразя я, мразя я, мразя я. МРАЗЯ Я!
— Спомена — кимна Хари бавно. — Два пъти. Или три… И ми каза, че преследвала брат ти…
— Когото също мразя.
— Когото също мразиш. Добави и че тя е скапана ездачка и единствената причина за съществуването й е да те тормози.
Мили му се ухили.
— Значи ме слушаш внимателно, а?
— Разбира се — усмихна се Хари. — Как мога да не слушам внимателно момиче, красиво като теб?
Тя се изчерви и внезапно се почувства неудобно. Хари беше адски сладък, но определено не си падаше по него, а бе прекалено неопитна, за да знае как да приеме комплимент, без да се почувства задължена. Честно казано, нямаше практика. Повечето момчета се плашеха от мъжкаранската й решителност и не смееха да й кажат нещо мило.
— Май няма да е зле да се връщаме — промърмори притеснено. — Нямам представа от колко време сме тук. Ти знаеш ли?
Хари поклати глава. Копнееше да се наведе и да я целуне, но нямаше кураж. А и бяха прекарали чудесна спокойна вечер. Мили беше впечатляващо момиче. Не искаше сега да провали всичко заради една прибързана целувка.
— Не знам — сви рамене той. — Но си права. Трябва да се връщаме.
Надигна се, изтупа прахта от вечерния си панталон и й протегна ръка кавалерски, за да я изправи на крака. Скоро неудобството им се изпари и двамата се закикотиха като малки дечица, докато се олюляваха по покрива. В един момент Мили се разсмя толкова силно, че се спъна в стъпалото на противопожарната стълба и си изкълчи глезена.
— Мамка му! — изруга тя. — Май счупих тока на една от тъпите обувки. А струваха цяло състояние.
— Няма значение — вметна Хари загрижено. — Ти добре ли си?
— О, да, добре съм — кимна тя.
През детските си години бе падала от коне безброй пъти и прагът на поносимостта й към болка бе доста висок.
— Но не съм сигурна дали ще мога да вървя. Може да се наложи да ми помогнеш.
След няколко минути влязоха в балната зала и ужасено откриха, че повече от половината дебютантки и кавалерите им си бяха тръгнали и купонът очевидно приключваше. Красивата четириетажна торта с бяла глазура вече бе нарязана на стотици парчета. Някои от майките ги поглъщаха енергично или ги увиваха в салфетки и ги прибираха в чантите си.
Ох, по дяволите! Майка й щеше да побеснее.
— Мили!
Линда се появи до тях, присвила очи и стиснала ядосано устни. Придружаваше я госпожа Лайън, майката на Хари, която ги гледаше не по-малко страшно.
— Къде, по дяволите, бяхте? Търсихме ви навсякъде. Ако не знаех, че си с Хари, щях да звънна в полицията.
— Аз съм виновен, госпожо Гроувс — благородно пое отговорност Хари.
Може и да беше войник в британската армия, но Мили се съмняваше, че някога е заставал пред по-ужасяващи врагове от намръщените им майки, и му беше адски благодарна за подкрепата.
— Седяхме на покрива и си говорихме. Сигурно не сме обърнали внимание как е минало времето.
— Не сте обърнали внимание? Пропуснахте целия бал! И след всичкия ми тежък труд! Как можа, Мили?
В очите на майка й проблеснаха сълзи и Мили учудено осъзна, че наистина е засегната. За първи път през деня изпита вина заради поведението си. Е, добре, беше пропуснала надбягването заради тъпия бал и имаше право да е ядосана. Но си даваше сметка, че майка й бе направила всичко от любов към нея. А също така знаеше, че бе положила страхотни усилия да организира вечерта.
— Съжалявам — каза Мили искрено.
За съжаление ефектът от извинението й се изпари, когато залитна заради счупения ток и се просна на пода, повличайки горкия Хари със себе си. Усукани като черва, и двамата избухнаха отново в див смях. Съзнаваше, че не е смешно, но бе толкова дрогирана, че не можеше да спре.