За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
— Да.
— Ти пита ли го за онова?
— Да.
— И?
— Каза, че отново е много зле с дробовете и че трябвало да се върне във Финикс, но бил толкова уморен, че трябвало да му разреша да си отпочине тук няколко дни.
— И ти му разреши?
— Да.
— Това е най-лошата нощ в моя живот — извика Чарли.
— Аз исках да остане, Чарли, за да поговоря с него и да го накарам да ми даде развод.
— Знаеш ли какво си спомням?
— Какво?
— Спомням си как ти влезе тази вечер през кухненската врата и извика „Върнах се, скъпи“. Не просто, че си се върнала вкъщи, и не просто Маркси, а това, че ти го нарече „скъпи“.
— Той наистина ми беше скъп — бавно каза тя. — Четиринадесет години бяхме заедно. Аз бях дете в Чикаго, а той ми беше приятел. Нито веднъж не ми е крещял, нито ме е ударил или взел парите. Отидох с него в Детройт, а после, когато трябваше да отиде във Финикс, ходех да го виждам, защото беше мой приятел. Мислеше, че ще умре. Обичах го, не както обичам тебе, но аз го обичах така, както баща ми никога не би ми разрешил да го обичам. Маркси беше забавен, смешен човек. Имаше страхотен ум и наистина се грижеше за мен.
— Той задигна седемстотин двадесет и две хиляди долара от Прици!
— Къде е сега?
— Ще го взема със себе си.
— За бога, Чарли! Той ми бе съпруг! Беше добър с мен!
— Ти се изненадваш? Седемстотин двадесет и две хиляди долара и ти се изненадваш — възкликна Чарли горчиво. — Все още ли искаш да се ожениш за мен?
Потисната, тя впери поглед в него.
— Искаш ли малко време да си помислиш? — рече тя. — Имам предвид, че случилото се с Маркси, не е ново за мен, очаквах го. Когато ми каза как той и Луис Пало са взели парите, разбрах, че с него е свършено. Знаех, че ще те изпратят да го убиеш. Щеше да умре, дори ти да беше станал продавач на обувки. Така че аз не съм изненадана, Чарли. Ти си изненаданият. Седиш в чужд дом, очаквайки някакъв непознат да се завърне вкъщи, и изведнъж непознатият се оказва твоето момиче. Твоето собствено момиче. По дяволите, това е истинска изненада. И така, ти трябва да си помислиш.
„Да помисли“ беше точно казано. Значи тя бе жената на Маркси Хелър. И така, тя знаеше за Прици, знаеше, че Маркси краде от тях, знаеше каква точно беше работата на Чарли. Очаквала го е да дойде за Маркси. Стигайки до тези изводи, Чарли реши да престане да мисли за малко.
— Да-а. Добре. Маркси е в Олдсмобила в гаража ти. Ще откарам Олдсмобила до летището на Лос Анджелийс и ще го оставя на паркинга. Ченгетата ще го открият.
— Не могат. А и табелките му са от Невада.
— Чудесно.
— Чарли, повярва ли ми, като ти казах, че не съм виждала Маркси от четири години?
— Бейби, той е бил само зад хълма, във Вегас. Дошъл е тук при теб, защото това е неговата къща. А тази нощ тоя човек се сдоби и с проклетото олово. Това е всичко. Той донася един голям куфар тук, защото бяга, а ти му готвиш и слагаш масата, и когато идваш у дома по свое собствено желание, му изтананикваш „Върнах се, скъпи“. Не. Не вярвам на нищо, което ти каза. — В гласа му прозвуча горчивина. — Може би, ако беше някоя друга, аз щях просто да те пречукам. Но няма значение, защото нищо не мога да направя, за да променя чувството, което изпитвам към тебе, дори и да исках да постъпя така. Но мога да видя очите ти, Айрин. Вярвам им, защото това е, което искам да видя. Ще се върна в Ню Йорк и ще предам всичко. Маркси Хелър не съществува и за двама ни. Моите хора ще ме питат за тебе и аз ще ги излъжа. После ще се върна тук, така мисля, и ще те попитам отново дали искаш да се ожениш за мене.
— Искам да се оженя за тебе, Чарли.
Десета глава
Чувстваше се като че ли някой му беше плюл в душата. Господи, мислеше си той, това трябва да е истинската весела вдовица. Аз тегля куршума на мъжа й докато тя взема специалитети от супермаркета. И иска да се ожени за мене. Що за никаквица е тя?
По дяволите, какво щеше да прави с нея? Добре беше подредила мъжа си, защото сигурно се е досещала, че Прици щяха да дойдат за своите седемстотин и двадесет хиляди долара. Тя беше лошата. Така излиза. Трябва наистина да е мръсница. С ума си, с тялото си. Тя е организирала Луис Пало — тъпия всезнайко, и собствения й мъж, да откраднат парите, и след това да ги измами. Той можеше да направи само едно, което Прици очакваха от него. Щеше да му се наложи да убие и нея и да я натика в багажника при мъжа й. Триста и шестдесетте хиляди долара? Ами останалите пари, ако той я завре там, няма да има кой да му каже къде да намери триста и шестдесетте хиляди долара на Прици. Трябваше да заличи всякакъв израз от лицето си, защото тя започваше да изглежда глупаво уплашена.