Игра на лъжи

9.

Имитацията е висша форма на ласкателство

— Обявявам партито за официално открито — оповестявам аз, излизайки наперено иззад голямата скала, където се бях преоблякла в сребристия си бански. Краката ми са прясно депилирани, лицето ми е безупречно гладко и косата ми блести меко на фона на светлините от курорта. Очите на всички са вперени в мен.

Гарет подсвирва.

— Сега вече горещата вода наистина ще се нагорещи.

Аз му се усмихвам.

— Ти знаеш най-добре.

Гарет ме привиква с жест. Той се е потопил в топлата, бълбукаща вода на горещия извор в курорта „Клейтън“, таен минерален извор в полите на планината. Всъщност на нас не ни е позволено да бъдем тук — изворът е само за най-богатите посетители — но това никога не е спирало мен и приятелите ми. Винаги намираме начин да получим онова, което искаме.

— Хайде, скъпа — вика ме Мадлин. Тя също е във водата. Косата й е завита на кок, ръцете й са гъвкави от прекараните милион часове седмично фитнес и балет, а горещата вода придава на кожата й сексапилен блясък. Мадс винаги изглежда мъничко по-добре от мен, което винаги ме вбесява. Освен това седи до Гарет — прекалено близо до него. Не че ме притеснява нещо — и той, и тя си знаят, че съм готова да ги убия и двамата, — но предпочитам да имам Гарет изцяло за себе си.

Срещаме се само от два месеца. Всички смятат, че излизам с него, защото е една от звездите на училищния футболен отбор или защото изглежда убийствено добре на кулата на спасителите при басейна в „Уризорт“ или защото семейството му има плажна вила в Кабо Сан Лукас, където ходят всяка пролет. Но истината е, че аз харесвам Гарет, защото е малко… повреден. Той не е като останалите самонадеяни момчета, които живеят очарователния си, скучен, херметически запечатан живот.

Плъзвам се между двамата и се ухилвам на Мадлин.

— Нали не си опипвала гаджето ми под водата, Мадс? Знам, че ти е трудно да различаваш момчетата.

Мадлин се изчервява. Не много отдавна, малко след като изчезна братът на Мадс, Теър, тя се натискаше с едно тъмнокосо момче на един купон в пустинята. След известно време се извини, че трябва да иде да се облекчи от изпитото, и като се върна на същото място, тя продължи да се целува… само че този път момчето беше русо. Мадлин не му обърна внимание поне няколко минути; аз бях единствената, която го забеляза. Понякога се чудех дали Мадс не се опитва нарочно да заприлича на Линдзи Лоън: хубаво момиче се отклонява от правия път, пощурява и съсипва живота си.

Потупвам Мадлин по рамото, което се е затоплило от парата.