Последният заложник

— Това беше Вашингтон. Вече задвижих нещата. Ей сега ще ти кажа какво става.

Тя се усмихна и го потупа по рамото. Изпита облекчение, че той вече е тук. Докато караше към летището, Кет мислеше как най-дипломатично да овладее положението и да организира работата си за десетина минути — нали всички други служители бяха мъже. Сега можеше да разчита на солидна помощ. Непреклонен, но любезен, Франк Ботъл обичаше да работи с жени, макар и да не ги ценеше много като професионалисти.

— И така, Кет. Кажи какво ти трябва.

— Първо, йерархията. Кой командва тук?

— По отношение на цялото тактическо командване, аз. Ти отговаряш за преговорите с похитителя и стратегическото планиране. Основаваш се на личната си преценка. Ще ни помагат двама от нашите агенти. Те ще ми докладват координатите на самолета.

Франк я представи на Бил Липски, единият от агентите, сетне продължи:

— Ти ще се оправяш с онези, които са в пилотската кабина, Кет. Ще ми казваш какво ти е нужно и кога, и ще ми даваш указания какво да правя. Ще сторя всичко възможно нещата да бъдат така, както ти искаш.

Тя прехапа устни и кимна.

— Добре.

— Но ако поискаш да атакуваш самолета, ще трябва да получа одобрение от Вашингтон. Повикал съм местния специализиран отряд за борба с тероризма.

— Трябва да вляза във връзка със самолета колкото е възможно по-скоро. Как ще се осъществи това?

Бил Липски въздъхна.

— След малко ще дойде човек от Федералното авиационно управление. Когато боингът се приближи, да речем, на сто и петдесет километра, ще те свържем с радиопредавателя му. Ще инсталираме специален телефон, ако похитителят ни позволи, или ще се включим във вътрешната радиоуредба в самолета и така ще говорим с тях.

Кет кимна.

— Или ще им подадем клетъчен телефон през прозореца. Или портативен предавател. Дигитален клетъчен телефон ще е по-добре, ако не можем да инсталираме обикновена линия, защото не искам медиите да подслушват и да предават разговора ни.

— Добре. — Бил Липски махна на един полицай от летището. — Ще го накарам да потърси телефон.

— Франк, какво знаем за похитителя? — попита Кет.

— Още нищо. Поискахме авиокомпанията спешно да ни изпрати списък с имената на пътниците и на екипажа. В окръг Колумбия имаме екип, готов да ги провери. Чу ли, че Си Ен Ен има репортер на борда?

Тя поклати глава и Франк й разказа за съобщението му и за безумния полет през Монюмънт Вали.

— Репортерът беше прекъснат по средата на изречението. Или са излезли от обсега на клетъчните телефони, или…

— Или похитителят им е заповядал да ги изключат — довърши мисълта му Кет. — Това може да се окаже важно.

— Знаеш ли, че похитителят иска да говори с главния прокурор, с федерален съдия и с още няколко важни клечки?

— Да, чух. — Тя се вторачи в старшия агент. — Имаш ли чувството, че въпросът може да е политически?