Да изкушиш звяра

— Меринъс, аз съм приятелка на Калън. Мога ли да вляза? — женският глас беше мек и невероятно нежен.

Меринъс рязко се изправи в седнало положение, придърпа спалния чувал върху гърдите си и се взря в затворения с цип вход.

— Къде е това мръсно копеле? — изруга тя гневно, протегна се и издърпа ципа яростно. — Ще го убия.

Две жени бяха застанали пред палатката и я гледаха с любопитство.

— Меринъс, трябва да се облечеш и да дойдеш в дома на Калън. Нашият доктор чака там.

— Има ли лекарство? — тя присви очи към тях.

— Горе-долу — блондинката направи гримаса. — Облечи се и ще ти обясним всичко по пътя.

— Не знам дали ще мога да вървя — отвърна тя, и гневът отново се надигна в нея. — Каквото и да е това, което ми е причини той, не е приятно.

— Калън е в малко по-добра форма в този момент. Името ми е Шера, а това е сестра ми, Даун. Ще ти помогнем да се облечеш. Джипът ми е много близо, така че не трябва да ходиш надалеч.

Докато Шера говореше, Даун издърпа чифт светли къси панталони от раницата и широка риза без ръкави.

— Хубаво, с широките дрехи би трябвало да е по-добре — Шера ги взе и ги подаде на Меринъс. — Имаш ли нужда от помощ за обличането?

— Не — Меринъс стисна плата в ръка.

За да свали дрехите си, имаше причина, и те би трябвало да я знаят, нали? Въздъхна раздразнено, стисна зъби и се облече бързо.

Движението й причиняваше неудобство. Но в този момент и с дишането беше така. Не че болеше. Удоволствието просто беше толкова интензивно, че й беше непосилно да сдържи стона си, когато меката памучна материя падна върху гърдите й, и погали зърната.

— О, Господи, ще го убия! — промърмори тя, изчервявайки се от срам.

— Имаш разрешението ми — Шера разкопча ципа на входа и излезе от палатката. — Можеш ли да вървиш? Доведохме един приятел в случай, че не можеш.

Меринъс поклати глава, сега смущението пламна по цялото й тяло.

— Мога да вървя. Нека само да побързаме да отидем там.

За нейна радост, Шера беше права. Джипът беше много по-близо до палатката, отколкото разстоянието, което Меринъс би могла да извърви. Автомобилът още работеше, климатика също.

— Дръж се и ще побързаме — обеща й Шера, скачайки на шофьорското място.

О, това не беше справедливо. Меринъс почувства пропълзяване на удоволствие по гръбначния си стълб, докато подскачаха по камъните и коловозите. Младата жена затвори очи, стиснала здраво стоманения лост до себе си и ръба на седалката. Всяко раздрусване на тялото само усилваше възбудата бушуваща в нея.