Ръкописът на Войнич

– Може би, но те уверявам, че баща ми не беше глупав или импулсивен човек, а партньорът му в това начинание, Морбиъс Франк, е безскрупулен и хитър мръсник. И двамата бяха убедени, че плащайки седемцифрена сума, за да се доберат до информацията в Свитъка, сключват сделката на живота си. Каквото и да струва Войнич, тези страници очевидно съдържат нещо, което е много по-ценно, отколкото си представяш.

– Говориш така, сякаш знаеш много повече от това, което ми казваш, Натали.

– Ето какво знам. Тази кутия съдържа нещо, което е толкова важно, че пет века след написването си свитъкът е бил под постоянна охрана от един елитен орден на католическата църква. Тайната се е пазила от поколения закрилници през войни, глад, епидемии, смени на правителства и идеологии.

– Звучи доста невероятно…

Тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

– Досега ме изслуша. Също толкова невероятно е една американка да се появи на прага на къщата ти в Италия и да ти покаже липсващите страници от документ, който те е очаровал цял живот, нали? Знам колко безумно звучи, но всичко, което ти казвам, е истина.

– Кои са тези "закрилници“, Натали? И откъде си научила това, което твърдиш, че знаеш?

– Изчакай да свърша. Наричат се Орден на Свещената реликва и не са регистрирани в църковните анали. Баща ми научи за тях от Франк, който десетилетия наред е създавал контакти, търсил е следи и е проверявал слухове. Накрая намерил пробив в защитната им система и успял да докаже, че орденът все още действа. Ако съдя по това, което ми обясни татко, трябвало е да плати доста пари. Франк се срещал с него няколко пъти и му разкрил, че каквото и да представлява Свитъкът, има нещо общо с Войнич. Точно затова имаше нужда от него. Така започнало опасното им сътрудничество и татко научил цялата информация, открита от Франк.

– Сериозно ли говориш? Тайно общество, което охранява реликва, толкова могъща, че светът ще свърши, ако бъде разкрита, – и изведнъж баща ти научава за всичко това? – възкликна Стивън, като се стремеше да не звучи грубо, но скептицизмът му бе повече от очевиден.

– Доктор Крос, никога в живота си не съм била по-сериозна. Баща ми беше най-умният човек, когото познавам, и бе не по-малко скептичен от теб, но накрая осъзна, че всяка дума от това, което ти казах току-що, е вярна. – Натали посегна към Свитъка. – Може би не беше добра идея, че дойдох. Не знам какво очаквах, но явно ти не си човекът, който ще ми помогне. Сбърках. Съжалявам, че изгубих скъпоценното ти време.

– Хей! Чакай малко! Аз просто изразих основателен скептицизъм по отношение на едни невероятни твърдения. Не казвам, че всичко това не е възможно. Затова, преди да избягаш, остави ме да асимилирам малко чутото. Изглежда, че пергаментът е истински, и това е голям плюс в полза на теорията ти – призна Стивън.

– Всичко е истина и мога да те уверя, че съм в голяма опасност заради това, което знам. И да, нуждая се от помощта ти, но дойдох също, за да те предупредя, че и ти си застрашен заради писмото, което си пратил на баща ми. Франк, или който е убил баща ми, сигурно го е видял и интересът на татко към писмото едва ли му е убягнал, имайки предвид, че тъкмо го е четял, когато са го убили.