Потрес
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #11
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-007-1
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Потрес». Краткое содержание книги:
Емили възстановява връзката със старата си тръпка, появява се и бебе! Но накъде е тръгнала тя — към истинската любов, или към поредното сърдечно разочарование?
Спенсър научава за възхода и падението на живота в кампуса на път към жадувания Принстън.
Ариа вижда в съвсем нова светлина бащата на Ноъл и това може да вбие клин в отношенията й с Ноъл.
И, за добро или лошо, Хана се свързва със своето вътрешно А.
Тайна след тайна, лъжа след лъжа, момичетата се оплитат в опасната мрежа на А.
А. знае всичко — от най-малките им прегрешения до ужасния инцидент в Ямайка. Скоро А. ще има достатъчно амуниции, за да натисне спусъка и да приключи с малките сладки лъжкини веднъж завинаги…
— Радваме се, че си тук, Емили — рече господин Мерин.
— И аз се радвам, че съм тук — отвърна Емили, макар че след срещата си с Айзък единственото, което искаше, бе да се прибере у дома.
След това господин Мерин се обърна към жената, която току-що се беше присъединила към групичката. Тя имаше пепеляворуса коса, перфектна фигура и бе облечена в безупречен костюм, който изглеждаше така, сякаш струва цяло състояние. Емили я зяпна и тялото й внезапно пламна. Не. Не можеше да бъде. Сигурно й се привиждаше.
Жената също я забеляза и млъкна по средата на изречението.
— О! — възкликна тя и лицето й пребледня.
Емили усети горчивина в устата си и жлъчка опари гърлото й. Това беше Гейл.
Господин Мерин забеляза странните погледи, които двете си размениха, и се прокашля.
— Ъ-ъ-ъ… Емили, това е госпожа Ригс, една от най-големите ми спонсорки. Двамата със съпруга й наскоро се преместиха в района от Ню Джърси. Госпожо Ригс, това е приятелката на дъщеря ми, Емили.
Гейл отметна кичур руса коса от очите си.
— Мислех, че се казваш Хедър — каза тя със сдържан, леденостуден глас.
Всички очи бяха вперени в нея. Хана рязко се обърна и се втренчи в приятелката си. Като че ли минаха десет години, преди Емили да отговори.
— Ами, сигурно ме бъркате с някого — избъбри тя. След това, неспособна да остане тук и секунда повече, се обърна рязко и побягна с всички сили към най-близката врата, която водеше към склада. Затвори я зад себе си и се облегна на стената с пулсираща глава.
И като по поръчка телефонът й изпиука. Емили го измъкна с разтуптяно сърце. На екрана пишеше „Имате ново съобщение“.
Здрасти, мамче. Май е време за номер!