Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
По-несигурно, учените в областта на социалните науки изобретяват разделения, базирани върху критериите на техните собствени дисциплини. Икономическите историци например виждат линия, разделяща индустриализираните страни от Запада от селските общества на Изток. [cap-AG] Историците антрополози са установили линията Ленинград-Триест, която се предполага, че разделя зоната на семействата, групирани около ядрата си, от онази с разпръснатите семейства, [zadrugaj Историците на правото прокарват линия, която разделя страните, възприели формите на римското право, от онези, които не са ги възприели. Конституционните историци наблягат върху линията, разделяща страните с либерална, демократична традиция от онези без такава традиция. Както бе споменато по-горе, политолозите са открили линия, разделяща “западните” и “незападните” форми на национализъм70.
Всички тези линии, реални и въображаеми, са засегнали силно рамката, в която е замислена и написана европейската история. Тяхното влияние е толкова силно, че някои коментатори могат да говорят с пренебрежение за “Бяла Европа” на запад и за “Черна Европа” на изток. Поради това разделението на Европа на две про-
ВЪВЕДЕНИЕ
49
тивопоставящи се половини не е напълно фантазьорско. Но никой не трябва да настоява, че разделението Запад-Изток никога не е било фиксирано или постоянно. Нещо повече, то препуска с твърди подкови през много други разделителни линии със също толкова важно значение. То пренебрегва сериозните различия както вътре, в рамките на Запада, така и вътре, в рамките на Изтока; пренебрегва също силното и историческо разделение между Севера и Юга. Всеки компетентен историк или географ, вземащ предвид пълния набор от фактори, може да си направи заключението, че Европа трябва да бъде разделена не на два региона, а на пет или шест.
Подобно на това, никой компетентен историк няма да отрече, че Европа в своите различни външности винаги е притежавала централна сърцевина и серия от разширяващи се периферии. Европейските народи са мигрирали надлъж и нашир и човек може да твърди много обосновано, че европейската периферия лежи по линията, съединяваща Сан Франциско с Буенос Айрес, Кейп Таун, Сидни и Владивосток. Но още веднъж, не може за съществува проста дефиниция на въпроса, от какво се състои сърцевината. Различните дисциплини дават различни анализи. Те са базирали откритията си върху географския полуостров Европа; върху етническото наследство на европейския клон от индоевропейските народи; върху културното наследство на християнството; върху политическата общност, израснала от “Концерта на Европа”; или, според икономистите, върху растежа на световната икономика.
Важното за всички тези дефиниции обаче е, че всяка една съдържа разнообразие от регионални аспекти. Където и за каквато и да се приема сърцевината, тя е свързана с реките Ебро, Дунав и Волга, както с Рона и Рейн; с Балтийско и с Черно море, както и с Атлантическия океан и със Средиземно море; с балтите и славяните, както и с германите и келтите; с гърците, както и с латините; със селячеството, както и с пролетариата. Въпреки техните различия всички региони в Европа имат много общи неща. Те са населени от сродни народи с преобладаваща индоевропейска култура. Те са сънаследници на християнството. Свързани са с всякакви политически, икономически и културни съвпадения и взаимодействия. Въпреки техните собствени антагонизми те споделят страховете и тревогите за влияния отвън - независимо дали от Америка, Африка или Азия. Тяхното фундаментално единство не е по-малко очевидно от манифестираното им разнообразие.
Западното превъзходство е една от онези догми, които са положителни в определени моменти от европейската история и отрицателни в други. Тя не е приложима в ранните векове, когато например Византия е много по-напреднала от империята на Карл Велики (което обяснява защо Византия често се подминава). Тя е приложима в много области в настоящите времена, когато Западът определено е по-богат и помощен от Изтока. Но, както много могат да възразят, престъпното поведение на западняците през XX век разруши морапната база за всички бивши претенции.
Поради това наименованието “Европа”, както и по-ранният етикет “Християнски свят” едва ли биха могли да бъдат присвоени от един или от няколкото региона. Източна Европа не е по-малко европейска заради това, че е бедна или неразвита, или управлявана от тирани. В много отношения, благодарение на лишенията, тя е станала по-европейска, по-привързана към ценностите, които живеещият в охолство западняк приема за даденост. Източна Европа не може да бъде отхвърлена, защото е “различна”. Всички европейски страни са различни. Но има и важни подобия, които