Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
За през лятото Хейли се беше хванала на работа в кънтри клуба, така че Мег не я виждаше много често, но понякога тя спираше за малко в стаята, която Мег почистваше в момента.
- Знам, че Луси ти е приятелка - каза тя един следобед, докато помагаше на Мег да застеле леглото. - Тя беше страшно мила с всички. Но не мисля, че щеше да бъде щастлива в Уайнет.
Хейли изобщо не приличаше на майка си. Доста по-висока, с издължено лице и права светлокестенява коса, тя носеше прекадено тесни дрехи и повече грим, отколкото отиваше на деликатните й черти. От разговора, който беше подочула между Бърди и дъщеря й, Мег бе разбрала, че сравнително отскоро бе започнала да се облича толкова предизвикателно.
- Луси лесно се адаптира - отвърна Мег, докато слагаше чиста калъфка на възглавницата.
- И все пак, приличаше ми на човек, който обича големите градове, а въпреки че пътува навсякъде, за да консултира клиентите си, Тед живее тук.
На Мег й стана приятно, че и някой друг в града бе споделял съмненията й, но това не й помогна да се отърси от нарастващото отчаяние. Когато си тръгна от хотела тази вечер, беше мръсна и гладна. Живееше в ръждясал буик, който всяка вечер паркираше в един изоставен пущинак край кариерата за баластра, молейки се никой да не я види. Тялото й тежеше, въпреки че стомахът й беше празен, и докато отиваше към колата, превърнала се в неин дом, постепенно забави крачка. Нещо не беше наред. Вгледа се по-внимателно.
Задната част на колата откъм мястото на шофьора беше увиснала едва забележимо. Гумата й беше спукана.
Мег просто си стоеше там, мъчейки се да осмисли тази последна катастрофа. Колата бе всичко, което й беше останало. Някога, когато спукаше гума, просто се обаждаше на някого и плащаше да й я сменят, ала сега имаше едва двайсет долара. И дори ако знаеше как да я смени, нямаше представа дали в резервната гума има въздух. Ако изобщо имаше резервна гума.
Със заседнала в гърлото буца, тя отвори багажника и извади мръсната постелка, изцапана с бензин, пръст и кой знае какво още. Намери резервната гума, но тя не беше напомпана. Щеше да се наложи да отиде в най-близката бензиностанция в града, като кара със спуканата гума, молейки се да не съсипе джантата.
Собственикът знаеше коя е, също като всички останали в града. Сервира й язвителна забележка, как това било просто затънтен провинциален сервиз, след което се впусна в многословна история, възхваляваща безгрешния Тед Бодин, който
собственоръчно бе спасил кухнята за бедни на окръга от затваряне. Когато най-сетне се изприказва, й поиска двайсет долара, за да смени оригиналната гума с износената резервна.
- Имам само деветнайсет.
- Дай ги тук.
Мег изпразни портмонето си и влезе в сградата на бензиностанцията, докато той сменяше гумата. Монетите, които се бяха събрали на дъното на чантата й, бяха всичко, което й беше останало. Докато тя се взираше в автоматите за закуски, пълни с неща, които вече не можеше да си позволи, старият светлосин пикап на Тед Бодин спря до една от колонките за бензин. Беше го виждала да го кара из града и помнеше думите на Луси, че го бил подобрил с някакви свои изобретения, но дори и така, на нея й приличаше на стара таратайка.
На мястото до шофьора седеше дългокоса брюнетка. Когато Тед слезе от колата, тя вдигна ръка и отметна коса от лицето си с изящен жест. Мег си спомни, че я бе видяла на предсватбената вечеря, но тогава имаше твърде много хора и не ги бяха запознали.
Тед се качи в колата, чакайки резервоарът да се напълни. Жената обви ръка около врата му, той се приведе към нея и двамата се целунаха. Мег гледаше с отвращение. А Луси се чувстваше виновна, че му е разбила сърцето!
Пикапът като че ли не се нуждаеше от много гориво - може би заради водородната клетка, която Луси беше споменала. При нормални обстоятелства Мег би се заинтригувала от нещо подобно, ала единственото, което я интересуваше сега, бяха монетите на дъното на чантата й. Един долар и шест цента.
Докато си тръгваше от бензиностанцията, най-сетне прие факта, който най-малко й се искаше да приеме. Беше стигнала до дъното. Беше прегладняла и мръсна и единственият дом, който имаше, бе останал почти без гориво. От всичките й приятелки най-лесно можеше да измъкне пари от Джорджи Йорк Шепърд. Неуморимата Джорджи, която се издържаше сама от съвсем малка.