Тайната на Сенеф
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Диоген“ #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-111-2
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Тайната на Сенеф». Краткое содержание книги:
Това бе нещо повече от охранителна система – беше начин на мислене. Въпреки че в Херкмур неколкократно бе имало опити за бягство, някои от които – изключително находчиви, – нито един не се бе увенчал с успех. Всеки пазач, всеки служител тук добре знаеше този факт и страшно се гордееше с него. В такъв затвор нямаше самодоволни мързеливци, нямаше бюрократи, които да претупват работата си, сънливи пазачи или повредени охранителни камери.
Това тревожеше Д’Агоста повече от всичко друго.
Той завърши огледа и се обърна към Проктър. Шофьорът се бе проснал до него на разкаляната земя и снимаше с дигитална камера „Никон“ с миниатюрен триножник, 2600 mm лещи и специално изработени CCD чипове, толкова чувствителни към светлината, че можеха да регистрират появата дори на един-единствен фотон.
Д’Агоста прегледа списъка с въпросите, на които Глин искаше отговор. Някои очевидно бяха важни: колко кучета има, по колко пазачи стоят във всяка караулка, колко гардове пазят вратите. Глин беше пожелал да получи и доклад за пристигането и тръгването на всички автомобили от затвора, придружен с колкото се може повече информация за всеки един от тях. Потребни му бяха детайлни снимки на антените, сателитните чинии и микровълновите звукоприемници, струпани по покривите на сградите. Някои от исканията му обаче не бяха толкова разбираеми. Интересуваше се например дали площта между стената и външната ограда е покрита с мръсотия, трева или чакъл. Беше изискал проба от долното течение на потока, който минаваше край затвора. Най-странното от всичко бе настояването му Д’Агоста да събере всички отпадъци, които успее, в един определен участък на поточето. Глин беше разпоредил да наблюдават затвора двайсет и четири часа в денонощието, като записват стриктно всяка дейност, която забележат: време за упражнения на затворниците, движението на пазачите, пристигането и тръгването на доставчиците. Искаше да знае в кои часове лампите се включват и изключват. И желаеше всичко да бъде записано на секундата.
Д’Агоста промърмори няколко коментара в дигиталния магнетофон, който Глин му беше дал. Чуваше тихото бръмчене на камерата на Проктър и барабаненето на дъжда по листата.
Протегна се.
— Господи, направо се побърквам като си помисля, че Пендъргаст е вътре!
— Сигурно му е много трудно, сър – отговори Проктър с характерния си безизразен тон. Човекът беше не просто шофьор – Д’Агоста бе разбрал това още когато го видя как разглоби и прибра една полуавтоматична карабина CAR-15/ХМ-177 Командо за по-малко от шейсет секунди – но така и не успя да надникне зад непроницаемата му фасада. Мекото изщракване и жужене на камерата продължаваха.
Радиостанцията на колана му изписука.
— Автомобил – долетя гласът на Глин.
Миг по-късно през голите клони на дърветата просветнаха чифт фарове, които се приближиха по единствения път, водещ към Херкмур. Той започваше от града на три километра от затвора и минаваше по хълма. Проктър бързо обърна обектива на камерата си натам. Д’Агоста долепи до очите си бинокъла, който автоматично промени настройките си така, че да компенсира променливия контраст от светлина и мрак.
Автомобилът се показа от гората и попадна в светлината на прожекторите. Приличаше на камион за хранителни доставки и докато завиваше Д’Агоста успя да разчете логото, изписано отстрани: Месо и колбаси „Хелмър“. Шофьорът спря до караулката, показа документите си и продължи навътре. Трите портала се отваряха автоматично един след друг, като предният не се отваряше преди задният да се е затворил. Тихото прищракване на блендата не спираше. Д’Агоста погледна хронометъра си и измърмори в магнетофона, след което се обърна към Проктър.
— Ето ги и утрешните пържоли – рече той в несполучлив опит да се пошегува.
— Да, сър.
Д’Агоста си представи как Пендъргаст, този изтънчен гастроном, вкусва каквото и да е, донесено от камиона. Запита се как ли се справя агентът с подобни изпитания.
Камионът навлезе във вътрешната алея за доставки, направи завой и даде заден към една покрита разтоварителна рампа, където изчезна от поглед. Д’Агоста отбеляза и това в записа, след което се приготви да чака. Шестнайсет минути по-късно доставчикът напусна границите на затвора.
Д’Агоста хвърли поглед към часовника си. Почти един след полунощ.
— Слизам да взема водна и въздушна проба и да направя магнитната драга.
— Бъдете внимателен.
Д’Агоста нарами малката си раница и се заспуска по задната страна на хълма, проправяйки си път между голите дървета, храсталаците и планинския лавър. Всичко беше подгизнало и от дърветата калеше вода. Тук-таме под клоните проблясваха дрипи влажен сняг. Веднъж щом заобиколеше хълма, нямаше да има нужда от фенерче – от Херкмур идваше достатъчно светлина да огрее почти цялата планина.