Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
Все пак й беше останал малкият стан, тук бяха и копринените конци, и всички неща, необходими за бродиране. Беше ги взела със себе си, когато замина за Тинтагел. Затова й хрумна да избродира ново бойно знаме… Спомни си, че Артур веднъж й обеща, ако му роди син, да изпълни всяко нейно желание, стига да е по силите му. Гуенхвифар реши — когато роди, ще поиска от него да се откаже от езическото знаме и да издигне Христовия кръст на негово място. Тогава всички земи, управлявани от британския самодържец, щяха да станат наистина християнски, а Артуровият легион щеше да се ползва от святото покровителство на Дева Мария.
В мислите си виждаше колко красиво ще е новото знаме — синьо, извезано със злато, а скъпите копринени конци, боядисани с кармин, щеше да използва за мантията на Светата Дева. Тъй като нямаше никакви други занимания, започна да бродира от сутрин до вечер. Илейн също й помагаше и работата напредваше бързо. „С всеки бод ще втъкавам в това знаме молитвата си Артур да остане невредим, а нашата страна да бъде християнска — от Тинтагел до Лотиан…“
Един следобед Мерлин, достопочтеният Талиезин, пристигна да я посети. Гуенхвифар се поколеба — беше ли редно да допуска до себе си този стар езичник и демонопоклонник, когато носеше сина на Артур под сърцето си? Това дете щеше един ден да управлява християнска страна! Но когато срещна сърдечния поглед на стария човек, осъзна, че той беше и баща на Игрейн и че очакваното бебе щеше да му бъде правнук.
— Да те благослови Вечната, Гуенхвифар — каза той и простря ръце в благослов. Тя се прекръсти и се зачуди дали Мерлин няма да се засегне, но за него това явно бе обичайна размяна на благословии.
— Как се чувствате тук, лейди? Та ти си почти затворница! — каза той и се огледа. — Щеше да се чувстваш много по-добре в Камелот, или на Авалон, или в Инис Уитрин — нали си учила там, при монахините? Там поне нямаше да ти липсва нито чист въздух, нито движение. Тук мирише като в краварник!
— Стига ми и въздухът в градината — отвърна Гуенхвифар, а в себе си реши веднага да нареди да се проветри леглото. Прислужницата трябваше и да проветри, и да подреди стаята. Беше прекалено тясна за четири жени, затова бе затрупана с техните принадлежности.
— Тогава, дете мое, постарай се да ходиш всеки ден в градината, дори да вали. Въздухът лекува всякакви страдания — каза старият човек. — Сигурно ти е скучно тук. Не, дете, не съм дошъл да те упреквам — продължи той меко. — Артур ми каза хубавата новина, и аз се радвам за теб заедно с всички останали. За мен това е особен повод за радост — малко са тези, които доживяват да видят правнуци. — Сбръчканото му старческо лице засия. — Ако мога да сторя нещо за теб, лейди трябва само да ми наредиш. Осигуряват ли ти прясна храна, подходяща за твоето състояние, или се храниш с това, което ядат войниците?
Гуенхвифар го успокои, че има всичко, от което се нуждае. Допълни, че всеки ден тук донасят кошница с най-доброто от провизиите, но не уточни, че не изпитва никакво желание да яде. После му разказа за смъртта на Игрейн, за това, че е погребана в Тинтагел, и как точно преди смъртта си й бе съобщила, че е бременна. Не спомена, че са разговаряли за ясновидство, но все пак запита тревожно стария човек:
— Кажи ми, сър, знаеш ли къде се намира сега Моргана, та не можа да дойде дори край смъртния одър на майка си?
Той поклати бавно глава.
— Съжалявам, нищо не знам.
— Но това е възмутително! Моргана трябваше да уведоми най-близките си роднини къде отива!
— Възможно е да е поела по вълшебни пътеки — така правят понякога жриците на Авалон, а може и да се е уединила, за да усъвършенства способността си да вижда в бъдещето — предположи Талиезин, но също изглеждаше обезпокоен. — Ако е така, не биха ме уведомили специално, но все пак мисля, че ако беше на Авалон, където собствената ми дъщеря живее при жриците, щях да зная. Но аз нищо не знам — той въздъхна. — Моргана е зряла и независима жена. Не е длъжна да дава отчет никому за постъпките и решенията си.