Фурията на Първия лорд [bg]

— Врани — тихо въздъхна Бърнард. Лицето му беше сковано от напрежение. — Сигурно са пропуснали кралицата.

— Какво? — попита Ерен.

Седемдесет паундов камък профуча покрай тях, хвърлен от един от огромните бегемоти, придружаващи чудовищата. Той ги пропусна с не повече от фут и се разби в стената на кулата зад тях, предизвиквайки мрежа от пукнатини в камъка.

— Кървави врани! — извика Ерен.

— Върховните лордове и… — той преглътна и сякаш дори не забеляза камъка — и съпругата ми разбраха къде се крие вордската кралица.

— О — тихо промълви Ерен.

Очевидният ход би бил опит незабавно да се прекрати войната — с отстраняване на техния мозък. Ако това се беше случило, вордът нямаше да действа толкова решително и целенасочено. И беше очевидно да се предположи, че опитът се е провалил. Като се има предвид колко критично важно беше това, Ерен прецени, че е малко вероятно Върховните лордове да направят нещо друго, освен да се бият до смърт. А графиня Амара, макар и опитен въздушен призовател, беше човекът, който най-малко можеше да се защити от такава заплаха като вордската кралица.

— Разбирам — тихо каза Ерен. Миг по-късно той добави: — Мисля, че е по-вероятно кралицата да е избягала, отколкото всички да са били убити, ваше превъзходителство. Сигурен съм, че жена ви е добре.

Бърнард поклати глава.

— Благодаря за лъжата, синко.

Ерен направи гримаса.

— Е — каза Бърнард и се обърна да погледне щетите, които камъкът беше причинил на кулата. — Ако Върховните лордове не са свършили работата, просто ще трябва да се справим сами, нали?

Той изчезна вътре в кулата и миг по-късно се появи с голям черен лък с човешка височина, дъгите му бяха по-дебели от предмишниците на Ерен, и боен колчан, пълен със стрели.

Граф Калдерон си пое дълбоко дъх. После изсумтя и се облегна върху големия лък с цялата си тежест. Напрегна се и почерпи сила от фуриите, така че да огъне лъка достатъчно, за да постави тетивата му — която по-скоро приличаше на въже, дебело колкото кутрето на Ерен.

Графът предпазливо пусна лъка и шумно издиша. Вените на врата му изпъкваха, а лицето му беше почервеняло от усилието. Ерен се огледа нервно, докато граф Калдерон подготвяше оръжието си.

Битката на външната стена все още вървеше добре, доколко беше възможно; легионерите се държаха стабилно. Битката на северната скала драстично беше забавила гигантското същество — Церес и гражданите, които той водеше, непрекъснато атакуваха чудовищния звяр с всякакви форми на фурии, които човек можеше да си представи.