Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Извъртя ръката с пистолета назад и натисна спусъка в опит да стреля на сляпо. Петлето чукна на празно. Нямаше повече патрони.
Абу удари ръката му и оръжието отхвръкна встрани, тупна на пода — ненужно.
Ник бе загубил ценни секунди, а в същия миг Абу го наказа — ножът рязна кожата на врата му вдясно. Повърхностно. Сигурно възнамеряваше да го умъртвява бавно. Но в следващия миг Брайсън успя да приклекне и да нанесе на Абу светкавичен удар с прави пръсти. Удари в посока на ножа с дясната ръка, а с лявата сграбчи китката на арабина, изви я с все сила и ритна назад с пета. Хватката успя, макар че бе доста рискована. Петата му се заби в коляното на Абу, който изръмжа и загуби равновесие, а Брайсън светкавично клекна и го прехвърли през себе си, като използва собствената му сила.
Ножът отхвръкна, Брайсън се хвърли към него, Абу се търкули по пода и го превари, а в следващия миг прободе рамото му. Арабинът бе бърз като змия и извънредно добър с ножа. Ник замахна с прав удар, Абу с лекота го избегна и затанцува наоколо със злокобна усмивка на брадатото лице. Изглеждаше неуморим, дори не се бе задъхал, ловко прехвърляше тежестта от крак на крак, а окървавеното острие мътно лъщеше в полумрака. Брайсън го нападна с ритник, а арабинът избегна удара, направи нещо като пирует и хвана крака му. Ник падна.
Абу сякаш предусещаше движенията, хватките, посоките. Размениха удари, Брайсън усещаше болката все по-осезателно. Абу успя да хване главата му между коленете си и го тласна към пода, Ник прехапа устни без да иска, зъбите му изтракаха и, изглежда, два от предните се счупиха. Губеше сили, но знаеше, че не може да си позволи да загуби срещу Абу, и то точно сега. Заклещи глезена му в свивката на дясната ръка и остро изви. Абу изрева от болка и замахна. Този път ножът полетя право към сърцето на Брайсън, който опита странично превъртане и донякъде успя, но острието потъна в дясното междуребрие и болката го заслепи — бяла, пареща.
С върховно усилие Ник сграбчи дръжката, успя да извади ножа и да го хвърли през балконския парапет в залата долу. Голямата сила на Абу бе в ножа — с него той бе изключителен боец. Сега и двамата бяха без оръжие, Ник значително отслабен от раните и все още на пода. Абу го обиколи, както тигър обикаля плячката си, с гъвкави стъпки, дебнещо, зловещо ухилен — целият изтъкан от мускули, силен, бърз като питон. Брайсън се претърколи странично, Абу успя да го ритне в стомаха. Сега усмивката бе изчезнала, зъбите скрити зад стиснати устни, изражението сурово, заканително. Брайсън се изправи, опита прав удар, арабинът отби и на свой ред нападна; Брайсън успя да го намери с коляно в слабините, другият го отблъсна с двете ръце и го препъна. Сетне скочи отгоре му и го притисна с тяло, в следващия миг се изправи и отново скочи върху гръдния му кош. Брайсън изпъшка и изпусна въздуха, ребрата му изпукаха и тази болка почти го довърши.
Арабинът го превъртя, обърна го по корем и удари главата му в земята, уви ръка около врата му и започна да го души. Брайсън бе много силен човек, бивш атлет с великолепно развита мускулатура и за известно време успя да удържи. Но вече губеше съзнание, през очите му затанцуваха черно-виолетови кръгове.
Вътрешен глас му шепнеше да се отпусне и да се подчини, да заспи завинаги, но волята за живот е по-силна. Някъде долу някой извика, за частица от секундата Абу загуби концентрация и отново с върховно усилие на волята Ник призова сетни сили, завъртя цялото си тяло и Абу тупна до него, но без да отслабва менгемето на врата му. Сега бяха лице в лице и Ник заби пръсти в очите на арабина. Абу изпищя и намали натиска си, Ник намери с юмрук един от нервните възли в областта на подмишницата на арабина и като усети притока на въздух, с все сила стисна гениталиите му. Абу изрева диво и се отпусна.
Брайсън усети шанса си и сграби Абу, за да удари в ръба на балконския парапет. Движеха го единствено инстинктите, лишеният от кислород мозък бавно възстановява функциите си, но Брайсън се бе превърнал в подивяла за мъст и разярена бойна машина. Съпротивата на Абу постепенно отслабваше, едната му ръка бе временно парализирана от удара в нервния възел, но той не бе готов да се предаде, а и съзнаваше, че е на път да загуби живота си.
Брайсън пое дъх, напъна мускули и се опита да го прехвърли през парапета, но не му стигнаха силите, раните боляха, краката му започваха да треперят. Абу усети това, изрева и го отблъсна с тяло и здравата си ръка. И тъкмо навреме!
Проехтя изстрел, арабинът залитна назад, преметна се и падна долу в залата. Смъртно уморен, Брайсън се облегна на балкона, за да види как по някаква ирония на съдбата тялото на врага му падна право върху меча на статуята на Жана д’Арк. Абу изпищя остро, очите му бляснаха, сетне тялото му изведнъж се отпусна и замря.