Нощна сянка

Хенкок поклати глава и скръсти ръце.

— Вие се опитахте да убиете половинката ми. Проляхте кръвта ѝ — обвини ги Матю. — А детето не е копеле. Мое е.

— Невъзможно — заяви Луиза, но гласът ѝ прозвуча несигурно.

— Детето е мое — яростно повтори брат ѝ. — Моя плът. Моя кръв.

— Тя носи кръвта на вълка — прошепна Луиза. — Вещицата е онази от пророчеството. Ако бебето ѝ оживее, ще унищожи всички ни.

— Махнете ги от очите ми. — Гласът на Матю трепереше от ярост. — Преди да съм ги разкъсал на парчета и да съм ги хвърлил на кучетата. — Той разрита оградата и сграбчи Кит и сестра си.

— Никъде няма да… — започна Луиза. Погледна долу и видя, че Хенкок е хванал ръката ѝ.

— Напротив, ще отидеш там, където те заведа — тихо рече той. Измъкна пръстена на Изабо от пръста ѝ и го подхвърли на Матю.

— Мисля, че това принадлежи на съпругата ти.

— А Кит? — попита Уолтър и хвърли предпазлив поглед към Матю.

— Тъй като двамата си падат един по друг, затворете го с Луиза. — Матю бутна демона към Рали.

— Но тя ще… — подхвана Уолтър.

— Ще се храни с него? — кисело довърши Матю. — Вече го прави. Единственият начин, по който вампирът може да усети въздействието на вино или опиат, е от вената на топлокръвно.

Уолтър прецени настроението на Матю и кимна.

— Добре. Ще изпълним желанието ти. Отведи Даяна и децата в Блекфрайърс. Ние с Хенкок ще се оправим с останалото.

— Казах му, че няма за какво да се тревожи. Бебето е добре. — Спуснах ризата си. Бяхме се прибрали право у дома, но въпреки това Матю бе изпратил Пиер да доведе Сюзана и баба Алсъп. Сега къщата бе пълна до пръсване с ядосани вампири и вещици. — Може би ги ще успееш да го убедиш.

Сюзана изплакна ръцете си в легена с гореща сапунена вода.

— Щом съпругът ти не може да повярва на собствените си очи, няма как да го убедя.

Тя изпрати да доведат Матю. Галоуглас дойде с него и двамата изпълниха рамката на вратата.

— Наистина ли си добре? — Лицето на Галоуглас бе пепеляво.

— Имах счупен пръст и пукнато ребро. Би могло да се случи и при падане по стълбите. Благодарение на Сюзана пръстът ми е напълно здрав.

Протегнах ръка. Пръстът още беше подут и трябваше да нося пръстена на Изабо на другата си ръка, но го движех без болка. Раната в гръдния кош щеше да заздравее по-бавно. Матю беше отказал да използва вампирска кръв за излекуването ѝ, така че се наложи Сюзана да разчита на няколко магически шева и лапа.

— Точно сега имам много основателни причини да мразя Луиза — мрачно заяви Матю, — но има и нещо, за което трябва да съм ѝ благодарен. Тя не е искала да те убие. Точността ѝ е безупречна. Ако искаше, щеше да забие копието си в сърцето ти и щеше да си мъртва.

— Мислите ѝ бяха изцяло върху пророчеството, което Жербер споделил с Изабо.

Галоуглас и Матю се спогледаха.

— Това е нищо — пренебрежително махна с ръка Матю. — Просто някаква идиотия, измислена, за да впечатли маман.