Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 233 234 235 236 237 238 239 240 241 ... 250
Перейти на страницу:

Но светът ме чакаше, не можех да му се изплъзна. И тъй беше устроен, че преди да прилаская скръбните, трябваше да зарадвам готовите за радост. Сгънах внимателно писмото, прибрах го във вътрешния си джоб. Докато бърках, пръстите ми напипаха предишното писмо, което бях изнудил от Садък Бостанджи. Извадих и двете, погледнах еднаквите пликове, пък ги разделих — да не са заедно. Едното в левия, другото в десния джоб.

Конят вече примираше за вода — бая дупка бе изровил с копитото. Поведох го по нанадолнището и малко преди конака го яхнах. Портата беше отворена и аз влетях в двора. Още преди да се спеша, видях, че Рашид ага стои прав на чардака. Вдигна ръка, помаха ми да се кача при него.

— Да напоя животното, Рашид ага — викнах аз.

На гласа ми от долните стаи изникна Кайзо, с две-три крачки заплашително ме приближи.

— Убивам те вече, карпуз! — изръмжа той. — Главичката ти строшавам!

— За какво бе?! — опулих се аз. — Я вземи да напоиш коня!

Хвърлих му поводите, забързах нагоре. Само до него ми беше сега! Да гадая защо е подивял, като се кле, че ми е приятел.

Рашид ага умееше да крие нетърпението си, но тоя път му бях прехвърлил мярката.

— Къде ходиш, Демире?! — посрещна ме сърдито. — Бива ли да те чакам!

— Да си развея малко главата, Рашид ага — отвърнах невинно. — Тука съм.

— Каква глава те патила! — сопна се той. — Новини има — от глава по-скъпи!

— Важно е да се свърши работа. Вестите сами ни намират.

— Разбрах — бил си там! — не му минаваше възбудата.

— Бях. Тъй се случи.

— Знаеше ли за тая нощ?

— Не — казах чистосърдечно. — И мен изненада. Не е било през нощта, а на разсъмване.

— Ц-ц-ц! — зацъка Рашид ага. — Ама писмо не се е намерило! А?

— У мен е — пипнах аз с две ръце гърдите си — да проверя къде съм го сложил. И извадих единия плик, подадох му го.

Така трескаво го дръпна той от ръката ми, че без да иска събори патерицата си, която бе облегнал на масата. Докато се наведа да я вдигна от пода, вече бе прочел листчето.

— Какво е туй?! — пламна лицето му и очите изхвръкнаха. — Какви са тия глупости?!

— Не са глупости, Рашид ага — рекох невъзмутимо. — Съвсем не са глупости!

— Нищо не си свършил! — ядно хвърли той писмото пред себе си.

— Ще ти призная — въздъхнах, — че друго му диктувах. Но го е скъсал. Това е оставил.

— Язък! Язък! — кипеше Рашид ага. — Вземи си го! За теб е написано…

— Че се е обърнал към мен, не вреди — казах. — Каквото имаше аз да вземам — взел съм го. Но и за теб има, Рашид ага. Всичко, което искаше.

— Какво всичко?! Празно мъдруване!

— Ами например — продължих, — че с подлост не може да се живее. И да му простят хората, и да му подарят живота, той сам не издържа подлостта, която е сторил. Така е и с лъжата. Не признавал, лъгал — ама до истината не стигнал. Със злото — същото. Подвел се, изкушил се, смятал, че ще е за добро. За негово добро, разбира се. Но от зло добро става ли? Туй си говорехме с мъртвия — за подлостта, лъжата и злото. Сиреч, заедно вървяхме. А насаме той се е размислил — решил е да се накаже…

Тъй лицемерно извъртях аз писмото на Садък Бостанджи. А не извадих другото, насиленото негово покаяние, което щеше да легне като благ мехлем върху душата на Рашид ага. Исках да запазя честта на мъртвия от поругание, да не оставя черно на бяло унизителното негово самооплюване, което аз го принудих да напише. И наистина, не допуснах да развяват из градчето онова първо писмо — да се гаври тълпата, да злорадства властта. Но в същата секунда сам почнах да оплювам самоубиеца, да показвам на Рашид ага къде да си посее клеветите. Чудиш се защо. Ами защото не му давах документ все пак, а тълкуване. Това ми се струваше по-малката злина.

Час не беше минал, откакто се каях, че уж исках да спася Садък Бостанджи, а едновременно го тиках към смъртта. Ето че сега повтарях същото. Не бях невменяем, съзнавах го, но като бях почнал, не можех да спра, сякаш друг някой ми даваше командите. И тоя друг трезво разбираше, че тръгнал ли си веднъж по гайдата на подлостта, лъжата и злото, не можеш да ги превърнеш в честност, истина и добро, пък ако ще да си скъсаш червата. С тях ще вървиш, на техния устав ще служиш и дори ангел да си бил, ще си омацаш перцата…

1 ... 233 234 235 236 237 238 239 240 241 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)