Европа.История

Четвъртият кръстоносен поход оставил две римски империи на изток; Латинската “Империя на проливите” в Константинопол и византийските останки, управлявани от Никея в Мала Азия. Първата оцеляла шестдесет години, докато през 1261 г. при едно временно отсъствие на венецианския флот Византия възстановила позициите си.

В дългосрочен план Венеция била единственият печеливш.

А I

СРЕДНОВЕКОВИЕТО

379

Въпреки това фиаското на Четвъртия кръстоносен поход съвпаднало с онова, което мнозина смятат за апогей на Латинската църква - папството на Инокентий III (1198-1216). Роден като Лотарио д’Анагни, Инокентий стигнал най-близо до идеала да подчини всички владетели на теократичното управление. В Германия той успял да короняса един от имперските претенденти, а после да го детронира. Във франция отказал да одобри брачните комбинации на Филип Август и след като отлъчил страната от Църквата, по-късно принудил краля да възстанови своята кралица след двадесетгодишна раздяла. В Англия, след още една продължителна борба с крал Джон, той отново изковал отлъчване и принудил краля да се подчини. Англия се присъединила към Арагон, Сицилия, Дания и дори към България като васал на Светия престол. XII Общ събор на църквата, който бил свикан в папската катедрала Латеран през ноември 1215 г., събрал 1500 прелати от целия християнски свят, които кротко приели предложенията на папата.

В действителност Латинската църква била много по-влиятелна във висшата политика, отколкото в живота на обикновените мъже и жени. Йерархията често нямала никаква връзка с хората. Ересите, връщането към езичеството, фантастичните суеверия и силното негодувание срещу богатствата на Църквата се срещали често. За да се пребори с кризата, Инокентий III дал благословията си на два нови ордена от братя, изхранващи се с просия, които щели да водят живот за пример в служба на обществото сред масите. Орденът на проповедниците (ОП), Черните монаси или Доминиканците, бил основан от кастилеца св. Доминик Гусман (1170-1221), който фиксирал техните правила в две общи Харти през 1220-1 г. От тогава те се посветили специално на евангелизацията и науката. Орденът на младшите монаси (OFM), Малцинствата, или Сивите монаси, бил основан от св. франциск от Асизи (около 1181-1226) и получил папската си грамота през 1223 r.* От тогава те се посветили специално на моралната проповед. Както доминиканците, така и францисканците приемали и мъже, и жени и се заклевали да зачитат общата и индивидуапната собственост. Когато по-нататъшното им развитие било прекратено през 1274 г., към тях се присъединили и други просещи монаси и монахини като Бедните кларити, кармелитите или Белите монаси и Остинските монаси. За разлика от монасите, чието благочестие понякога било съмнително, “веселият монах” бил толкова популярен сред обикновените граждани, колкото непопулярен сред висшето духовенство.