Богат, беден
- Автор: Шоу Ирвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Мечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Богат, беден». Краткое содержание книги:
Конфликтът между братята Джордах е конфликт между две ценностни системи с недвусмислено изразен идеен характер. Самоуверен и амбициозен, единият отстоява правото си да преуспее в живота с цената на непосилни жертви. В стремежа си към материален успех той се лишава съзнателно от пълноценни човешки контакти. Другият е принуден — в непрестанна борба с околните — цял живот да се разплата със себе си. Любовта и алчността, честолюбието и корупцията се изявяват сред сложни взаимоотношения и драматични ситуации.
Богатството и бедността имат неподозирани измерения в човешките души и техните външни прояви чертаят противоречията в житейския път на героите.
Беше изминал само една пряка и половина, когато шевролетът го настигна. Огледа се за последен път и скочи в колата.
Щом излязоха от града, пътуването започна да му става приятно. Духаше свеж вятър, наоколо всичко беше зелено. Майка му умираше и на него му беше мъчно, но тялото му не искаше и да знае за това, то просто се наслаждаваше на прохладата, на движението, на свободата и поемаше свежия въздух. Извади бутилката от торбата и я подаде на Рудолф, но Рудолф поклати глава. Говореха малко. Рудолф му разказа, че Гретхен се е омъжила повторно, но мъжът й загинал неотдавна. Рудолф току-що се беше оженил. Няма да поумнеят тези мои роднини, помисли си Томас.
Рудолф караше бързо, съсредоточен в пътя. Томас отпиваше от време на време от бутилката, но не толкова, че да се напие, а колкото да поддържа доброто си настроение.
Движеха се със сто и десет километра в час и изведнъж чуха отзад сирената на полицейска кола.
— По дяволите — каза Рудолф и отби встрани. Полицаят приближи.
— Добър ден, сър — каза той. Рудолф беше човек, към когото полицаите се обръщаха с „Добър ден, сър“. — Документите, моля — каза полицаят, но преди да отвори шофьорската книжка, хвърли многозначителен поглед към бутилката на предната седалка между Рудолф и Томас. — Карате със сто и десет километра в час, а тук е забранено да вдигате повече от седемдесет — заяви той, гледайки навъсено Томас, обветреното му лице, счупения му нос и синия костюм от Марсилия.
— Да, така е — призна Рудолф.
— Вие, приятели, сте пили — каза полицаят. Думите му не прозвучаха като въпрос.
— Аз не съм пил нито капка — каза Рудолф. — И аз карам колата.
— Кой е този? — Полицаят посочи към Томас с шофьорската книжка в ръка.
— Това е брат ми — отговори Рудолф.
— Имате ли документи за самоличност? — Когато се обръщаше към Томас, полицаят говореше строго и подозрително.
Томас бръкна в джоба си и извади паспорта. Полицаят го отвори предпазливо, сякаш всеки момент щеше да избухне.
— Защо носите паспорта със себе си?
— Аз съм моряк.
Полицаят върна шофьорската книжка на Рудолф, но сложи паспорта на Томас в джоба си.
— Паспорта ще задържа, а това ще взема. — Той посочи бутилката и Рудолф му я подаде. — Сега обърнете колата и ме последвайте.
— Защо не ме глобите за превишена скорост и не ни пуснете да си вървим? — каза Рудолф. — Абсолютно наложително е да…
— Казах да обърнете и да ме последвате — повтори полицаят и тръгна към колата си. Зад волана седеше друг полицай.
Трябваше да се върнат по същия път — полицейският участък беше на шестнадесет километра. Томас успя да измъкне пистолета си от колана и да го мушне под седалката, без Рудолф да забележи. Ако претърсеха колата, щеше да иде в затвора за срок от шест месеца до една година най-малко. За укриване на оръжие прошка няма. Полицаят, който ги арестува, обясни на един сержант, че са карали с превишена скорост и са извършили допълнително нарушение — в движещото се моторно превозно средство е имало отворена бутилка с уиски, поради което и на двамата трябва да се направи проба за алкохол. Рудолф явно внуши респект на сержанта и той се държа почтително, но все пак накара и двамата да надуят балона и поиска от Томас да даде урина за изследване.
Беше вече тъмно, когато излязоха от участъка без бутилката с уиски, но с квитанция за глоба заради превишена скорост. Сержантът установи, че и двамата не са пияни, но Томас видя как полицаят, който ги беше арестувал, разгледа много внимателно паспорта му, преди да му го върне. Томас се разтревожи, защото знаеше, че има много полицаи, свързани с мафията, но не можеше нищо да направи.
— Не трябваше да ме взимаш в колата — каза Томас, когато потеглиха. — Мене ме арестуват за това, че дишам.
— Няма значение — каза Рудолф и натисна газта.
Томас бръкна под седалката. Пистолетът беше там.
Не бяха претърсвали колата. Може би злощастието ще спре да го преследва.
В болницата пристигнаха малко след девет часа, но на входа сестрата спря Рудолф и му пошепна нещо.
— Благодаря — промълви Рудолф със странен глас и се обърна към Томас: — Мама е умряла преди един час.
2
— Последните й думи — каза Гретхен — бяха: „Кажи на баща ти, където и да е, че му прощавам.“ После изпадна в кома и повече не дойде в съзнание.
— Беше побъркана на тази тема — каза Томас. — Поръча ми като отида в Европа, да го потърся.
Тримата седяха вечерта във всекидневната на къщата, в която Рудолф беше живял с майка си през последните няколко години. Били спеше на горния етаж, а Марта плачеше в кухнята за жената, която всеки ден й се караше и я тормозеше. Били беше измолил майка си да му позволи да види за последен път баба си и Гретхен беше решила, че едно дете трябва да се запознае и със смъртта и затова го беше довела. Преди да й сложат за последен път кислородната маска, Мери прости и на Гретхен.