Книга за операта

Стая в дома на съветника Креспел. Антония, дъщеря на съветника, очаква своя любим — поета Хофман, и пее, акомпанирайки си сама на рояла. Влиза баща и. Той я моли да престане, защото гласът й му напомня за починалата й майка, а това много го измъчва. Всъщност Креспел иска дъщеря му да не пее, защото е тежко болна и пеенето вреди на слабите й гърди. Старият съветник е узнал за любовта на Антония към Хофман и за да скрие дъщеря си от него, се е преместил в друга къща. Той се надява, че младият човек няма да ги намери. Креспел трябва да излезе и нарежда на полуглухия си слуга Франц да не пуска никого да влиза в къщи. Хофман е открил къде живее любимата му и сега тайно се промъква при нея, за да я види. Антония се хвърля в обятията на своя любим. Двамата мечтаят за щастието си и поетът обещава утре да й донесе годежния пръстен. Увлечени в мечти, те запяват своята любима песен. Изведнъж на Антония й става зле. Девойката веднага избягва, за да се успокои и да скрие от баща си, че е пяла. Хофман се учудва защо Креспел забранява на дъщеря си да пее. Той се скрива зад една завеса, за да разбере каква е тази тайна. Идва Креспел. Той сериозно се безпокои за здравето на дъщеря си. Неочаквано в стаята влиза доктор Миракъл — ново въплъщение на гения на злото на Хофман. Креспел ненавижда този човек, защото той е лекувал майката на Антония и го смята за неин убиец. Сега Миракъл иска да лекува и дъщерята. Креспел се съпротивлява отчаяно на волята му. Миракъл му говори за възможностите си и внушава на Антония да запее от другата стая. Креспел едва успява да изпъди натрапника лекар и излиза след него. Хофман е в отчаяние. Той е разбрал от разговора на бащата с лекаря, че Антония е тежко болна. Той тихичко я повиква и й забранява да пее. Антония дава дума да изпълни волята му и поетът си отива, като обещава скоро да се върне. Още не излязъл от стаята, и вътре се вмъква доктор Миракъл. Като демон-изкусител той внушава на девойката да пее, но Антония не иска. Тогава той така й въздействува, че на Антония се струва, че портретът на майка й оживява и я кара да пее. Учудената девойка остава като изумена. Тогава Миракъл взема цигулката си и засвирва. Свиренето му увлича Антония и тя запява без отдих. Младото момиче все повече и повече се задъхва, сърцето й не издържа и тя пада мъртва. Дотичалият Хофман безутешно ридае над нея.