Капитан Драйфус
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитан Драйфус». Краткое содержание книги:
Можеше ли наетият шпионин да не присъства на разговора? Разбира се, че не. Равелак припълзя като змия под малкото канапе до едната стена на каютата.
Влязоха Алиса, Херманса, Емил и Клаус Грот. Американката даде знак на капитана и той заключи вратата.
— Нека седнем — каза тя.
Детективката и Херманса седнаха на канапето, а Емил и Клаус Грот — на столове от двете страни на масата.
— В какво направление пътуваме — запита Алиса.
— „Бригита“ държи курс на север. Ще поизлезем на пътя между Панама и Ливърпул и тогава, с курс на изток, ще стигнем благополучно в Хавър.
— Пътят ни не е прав — отбеляза американката спокойно.
— Казвате не е прав? Мисля, че…
— Вие сте взели това направление, като сте мислили, че се връщаме в Европа.
— Но не е ли така? — запита учуден Клаус Грот. — Няма ли да заведем спасените във Франция?
— Не още. Ще трябва да освободим още един човек.
— Още един човек ли? Но къде ще го търсим?
— В Южна Америка.
— Тогава трябва да вземем право на юг.
— На югоизток, капитане — нареди комендантката. — Заповядвам ви още тази вечер да поемем този курс.
— Готов съм да изпълня всички заповеди. Три месеца са изминали, откакто сме напуснали Хавър. Остават още девет месеца да се подчинявам на волята на господин Матийо Драйфус, който ви е поставил тук вместо себе си.
— Готов ли сте да изпълните всяко мое решение?
— Да, напълно, госпожице! И ако дори ми заповядате да отидем на Южния полюс, ще тръгна, без да се стресна.
Алиса Тери подаде ръка на храбрия мъж и добави:
— Вие сте верен като немец. Това прави чест на целия ваш народ!
— Аз държа на думата си — отвърна капитанът.
— Ще ви разкажа тогава каква благородна мисия ни предстои.
Всички замълчаха с любопитство.
— Ще спрем на южния бряг на Америка — каза тя, — и ще се доближим до Френска Гвиана, за да освободим един човек от робство. Той е станал жертва на фанатизма на французите, който те наричат патриотизъм. Лекомислените съдии и неговите неприятели са причината той да страда затворен на една скала сред морето.
— Ще освободим капитан Алфред Драйфус от Дяволския остров!
Неописуема радост изпълни каютата. Херманса прегърна Алиса, тя плачеше и се смееше от радост и целуваше американката, а Емил фон Пикардин и Клаус Грот си стискаха ръцете. После подадоха ръце и на двете жени. По лицата на тримата се виждаше, че са решили да изпълнят достойно това важно дело.
— Аз съм готов да дам живота си за капитан Драйфус — възкликна ентусиазирано Пикардин. — Вие, Клаус Грот, готов ли сте да изложите живота си на опасност и да рискувате хубавия си параход за тази цел?
— Аз обичам „Бригита“ като мое дете — погледна открито немският капитан. — Дано успеем да освободим невинно осъдения.
— Сигурен ли сте в хората си?
— Моите хора вършат това, което им заповядам. Те с радост ще бъдат против французите, тъй като в Германия са убедени, че капитан Драйфус е станал жертва на омразата, която Франция питае към Германия.
— Добре — произнесе Алиса Тери тържествено, — дайте си ръката. Нека се закълнем в името на правдата, че капитан Алфред Драйфус ще бъде освободен, ако смъртни хора могат да го сторят.
Всички повториха тържествено тези думи.
— Нека Бог чуе клетвата ни — молеше се Херманса — и да ни благослови.
Скоро след това четиримата напуснаха каютата и отидоха на палубата. Равелак излезе от скривалището. Изкривеното му лице приличаше на дявол. Той триеше ръце доволен, смеейки се подло.
— Плановете ви ще ударят на камък — избъбра шпионинът. — Никога „Бригита“ не ще стигне до бреговете на Южна Америка! Никога капитан Драйфус не ще напусне Дяволския остров. Ако ще и аз да загина с парахода и с всичко, което се намира на него, пак ще попреча на вашите планове. Бъди спокоен, граф Естерхази. Твоят неприятел, капитан Драйфус, никога не ще се върне между живите! Както ти, така и твоят слуга Равелак, мрази този човек и ще предпочете сам да загине с парахода, или да се удави с него отколкото да остави неприятелите ти да тържествуват.